Милутинце
| Милутинце Милутинце | |
| — село — | |
  Милутинце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 586 m |
| Население | 72 души (2002) |
| Пощенски код | 1332 |
| Милутинце в Общомедия | |
Милутинце или Милутинци (на македонска литературна норма: Милутинце) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище.
История
[редактиране | редактиране на кода]На хълма Градище северно от селото има късноантична крепост.[1]
В края на XIX век Милутинце е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Милутинци е населявано от 360 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милотинци има 440 българи екзархисти.[3]
През януари 1907 година селото (общо 72 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но през септември 1908 г., след Младотурската революция, отново става екзархийско.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Милутинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на Първата световна война Милутинци има 490 жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 72 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 69 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Милутинце
Атанас Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[8]- Димитър Ангелов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО
- Мите Стоянов (1896 – 21 октомври 1924), български революционер, деец на ВМРО[9]
- Никола Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година[10]
- Сава Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[11]
- Стоян Митов (1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[12]
- Теодос Медаров, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година[13]
- Теодор (Теодос) Тодоров (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
- Яким Лазаров (1870 – ?), предприемач, македоно-одрински опълченец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 196. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 498
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 6.
| ||||||||
