Гиновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гиновци
Гиновци
— село —
общ изглед
общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
42.1792° с. ш. 22.1578° и. д.
Гиновци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 544 m
Население (2002) 315 души
Пощенски код 1316
Гиновци в Общомедия

Гиновци или Гиновце (на македонска литературна норма: Гиновци) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ в Гиновци е от ХVІІ, като е обновена в ХІХ век.[1] В края на XIX век Гиновци е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гиновци е населявано от 420 жители българи християни.[2] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гиновци има 440 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

През януари 1907 година селото (общо 75 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но дни след прокламирането на Конституцията в Османската империя през юли 1908 година и обявеното разпускане на четите отново става екзархийско[4].

При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Гиновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5].

По време на Първата световна война Гиновци е влючено в Петърлишка община и има 386 жители[6].

Според преброяването от 2002 година селото има 315 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 308
албанци 0
турци 0
роми 4
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гиновци
  • Flag of Bulgaria.svg Антон (Андон) Спасов Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина.[8] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър (Петруш) Иванов Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Атанасов Ангелков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, носител на бронзов медал[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Спасов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Културно наследство. // Општина Ранковце. Посетен на 27 март 2014 г.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.142 – 143.
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 498
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 596
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 19.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
Населени места в Община Ранковце Flag of Rankovce Municipality.png
Ранковце | Баратлия | Ветуница | Вражогрънци | Герман | Гиновци | Гулинци | Криви камен | Любинци | Милутинце | Одрено | Опила | Отошница | Пъклище | Петралица | Псача | Радибуш | Станча
     Портал „Македония“         Портал „Македония