Гиновци
|
Гиновци Гиновци |
|
|---|---|
| — село — | |
 общ изглед |
|
  Гиновци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 544 m |
| Население | 315 души (2002) |
| Пощенски код | 1316, 1332 |
| Гиновци в Общомедия | |
Гиновци или Гиновце (на македонска литературна норма: Гиновци) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ в Гиновци е от ХVІІ, като е обновена в ХІХ век.[1] В края на XIX век Гиновци е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гиновци е населявано от 420 жители българи християни.[2] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гиновци има 440 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
През януари 1907 година селото (общо 75 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но дни след прокламирането на Конституцията в Османската империя през юли 1908 година и обявеното разпускане на четите отново става екзархийско[4].
При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Гиновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5].
По време на Първата световна война Гиновци е влючено в Петърлишка община и има 386 жители[6].
Според преброяването от 2002 година селото има 315 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 308 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 4 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
- Родени в Гиновци
Антон (Андон) Спасов Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина.[8] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[9]- Петре Станков, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[10]
- Петър (Петруш) Иванов Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[11]
- Спас Атанасов Ангелков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина, носител на бронзов медал[12]
- Стоян Спасов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Културно наследство. // Општина Ранковце. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.142 – 143.
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 498
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 596
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
| ||||||||
Портал „