Радибуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радибуш
Радибуш
— село —
Панорама на Радибуш
Панорама на Радибуш
North Macedonia relief location map.jpg
42.2° с. ш. 22.11° и. д.
Радибуш
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 563 m
Население (2002) 157 души
Пощенски код 1316
Радибуш в Общомедия

Радибуш (на македонска литературна норма: Радибуш) е село в Северна Македония, в община Ранковце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище на 2 километра северно от общинския център Ранковце.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мома от Радибуш, картина на Иван Мърквичка от 1929 г.

Горно Радибужд е споменато в грамота на цар Стефан Душан от XIV век. В 1683 година Арсений III Черноевич споменава село Радибужд. Според академик Иван Дуриданов етимологията на първоначалната форма Радибоужда произхожда от личното име * Радибуд.[1] Според Йордан Заимов първоначалната форма е Радибужд.[2]

В края на XIX век Радибуш е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1859 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радибуш е населявано от 860 жители българи християни и 40 цигани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радибуш има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

През декември 1906 година селото (общо 127 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. Местният свещеник е убит от сръбски четници и на негово място скопският сръбски митрополит ръкополага собствения му син. През юли 1908 г., след Младотурската революция, Радибуш отново става екзархийско село. На 8 септември 1909 година българският свещеник в Радибуш поп Арсо е убит от сърбоманите Мило Филипов от Радибуш, Стойчо Димитров от Станча и Стефан Стойков и Ангел Тасев от Гулинци.[6]

През 1910 година, при съдействието и на турските власти, 14 къщи от селото (от общо 130) стават сърбомански[7].

По време на Първата световна война Радибуш има 888 жители[8].

Според преброяването от 2002 година селото има 157 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 156
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Пенов
Родени в Радибуш
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Пенов Биджо (или Пешев), български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Трайко Павлов, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Анчин, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Трайко Павлов[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Яким Цветанов (1878 – 1973), български строителен предприемач

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 168.
  2. Заимов, Йордан. Български георгарфски имена с јь. Принос към славянския ономастичен атлас, София, 1973, стр. 146.
  3. Културно наследство. // Општина Ранковце. Посетен на 27 март 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 142-143.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
  7. Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония /Краят на XIX – началото на ХХ век/. Нови документи, София 1995, с. 436, 495, 498, 500
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  11. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.


Населени места в Община Ранковце Flag of Rankovce Municipality.png
Ранковце | Баратлия | Ветуница | Вражогрънци | Герман | Гиновци | Гулинци | Криви камен | Любинци | Милутинце | Одрено | Опила | Отошница | Пъклище | Петралица | Псача | Радибуш | Станча
     Портал „Македония“         Портал „Македония