Яким Цветанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яким Цветанов
български предприемач
Роден
Яким Цветанов Стаменков
1878 г.
Починал
1973 г. (95 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Сградата на Българската земеделска банка на улица „Иван Вазов“ № 3

Яким Цветанов Стаменков е голям български строителен предприемач и индустриалец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1878 година в село Радибуш, (Паланечко) тогава в Османската империя. Емигрира в София. Участва като делегат от Паланечкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[2] Развива строителен бизнес като фирмата му изпълнява следните проекти:

  • Второто крило на Българската земеделска банка.;
  • Полагането на бетонните основи на църквата „Свети Александър Невски“,
  • Софийските минерални бани,
  • Второто крило на Държавната печатница;
  • Зданието на д-во „Всехъ Скорбящихъ Радость;
  • Пристройката етаж на Народна банка;
  • Книжния склад на Софийската банка;[1]
  • Министерство на земеделието;
  • Американския колеж в София (заедно с Братята Лазар и Георги Киселинчев);[3]
  • Училища „Отец Паисий“;
  • Агрономическия факултет в София – арх. Овчаров;[4]
  • Българска народна банка – арх. Цолов и арх. Василев;
  • Секурационе Дженерале „Витоша“ София, ул. Московска №5;
  • Читалище и хотел „Славянска беседа“ (1939) (заедно с Братята Лазар и Георги Киселинчев);[5]
  • Железничарският дом до Централната гара;
  • Сградата на кино „Левски“ (1946);[6]
  • Шосето Пловдив – Пазарджик;
  • Студентски дом – срещу паметника на „Цар Освободител“
  • КООП Севастопол на ул, „Г. С. Раковски“ и пл. „Славейков“;
  • Сградата на Съюза на популярните банки – арх. Овчаров;
  • Безплатно – водопровод и канализация на Горнобански път

След 1944 година работи две години като технически ръководител в „Софболстрой“ и много други частни и обществени сгради.

Цветанов спонсорира Вътрешната македонска революционна организация.[7]

Умира през 1973 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  2. НБКМ-БИА C VIII 38
  3. Бляк, Флойд. Американският колеж в София. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 38.
  4. София с ново място за култура и изкуство в цвят лилав // Vesti.bg. Посетен на 10 април 2016.
  5. Народно читалище „Славянска беседа“ (1880 – 2005). Книга първа. София, 2005. с. 184, 193. Посетен на 10 април 2016. Архив на оригинала от 2016-04-21 в Wayback Machine.
  6. Балев, Васил. Бившето кино „Левски“ – салон за етноджаз и театър // Труд, 31 януари 2010. Посетен на 10 април 2016.[неработеща препратка]
  7. Билярски, Цочо В. ВМРО беше една истинска българска народна организация // Сите българи заедно. Посетен на 10 април 2016.