Направо към съдържанието

Паланечко благотворително братство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паланечко благотворително братство
Титулна страница на спомените на Михаил Македонски
Титулна страница на спомените на Михаил Македонски
Информация
Типблаготворителна организация
Основана1903 г.
Закрита1950 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
РъководителАлександър Йосифов и други

Паланечкото (Кривопаланечкото) благотворително братство „Осогово“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Крива Паланка, съществувала в българската столица София в периода между двете световни войни.

Основано е на 6 август 1903 година, а първият му устав е приет и утвърден на 18 септември 1904 година. Преработен е през 1926 година, а през 1934 година братството е регистрирано като юридическо лице пред СГС на 27 март 1934 година. Изработено е дружествено знаме – червено на цвят, от едната му страна е изобразен Осоговския манастир, а под него е извезан надпис „Осогово“.[1]

На Учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегати от братството са свещеник Константин Попапостолов и Димитър Цонев.[2] На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от Паланечкото братство са Борис Антов, Константин Попапостолов, Яким Лазаров и Яким Цветанов.[3]

На общо събрание на братството от 13 април 1924 година избира настоятелство в състав Георги Апостолов (председател), Александър Йосифов (подпредседател), Кирил Цонев (секретар), Кузман Спасов (касиер) и членове Димитър Х. Илиев, Георги Поп К. Апостолов, Трайко Христов и Георги Попниколов.[4]

През 1925 година дружеството издава спомените на Михаил Македонски.

На 21 март 1926 година на общо събрание на братството е избрано настоятелство в състав Димитър Атанасов (председател), Георги Попниколов (подпредседател), Йордан Кацаров (секретар), Асен М. Спасов (касиер) и съветници Славе Алексиев, Петко Иванов и Максим Стоянов. Йордан Кацаров си подава оставката като секретар и е заместен от Димитър Стойчев.[5]

На 17 април 1927 година братството провежда извънредно заседание, на което се произнасят, че са против предаването на българските църковни имоти в Македония на Гърция и Сърбия. През 1936 година в ръководството му влизат Александър Йосифов, Славе Алексиев Яначков, Емануил Якимов Цветанов, Петко Стойчев Траянов, Георги Николов Минев, Стефан Стойков Стоянов и Савко Иванов Стойчев. По-късно в настоятелството са избрани Александър Йосифов (председател), Емануил Цветанов (подпредседател), Димитър Иванов Вичев (секретар), Петко Стойчев Траянов (касиер), а Трайче Христов Стойков, Стоимен Якимов Лазаров и Кирил Каранфилов Стаменков са съветници. В контролната комисия влизат Венцислав Попдимитров Давидов (председател), Стефан Йосифов Бояджиев и Георги Тасев Якимов са членове.[6]

Към братството съществува и Женска културно-просветна и благотворителна дружба при Паланечкото братство „Осогово“. В управителното ѝ тяло влизат Донка Александрова Йосифова (председател), Благородна Владим. Попова (подпредседател), Димитрица Бешкова Стойчева (касиер), Еленка Христова Алексиева (съветник), Софка Стоименова Цеперъкова (съветник) и Митка Теодосова Тодорова (съветник). В контролната комисия са Еленка Грозданова Попова (председател) и съветнички Катерина Стефанова Йосифова и Яна Петкова Иванова.[7]

Към 1941 година председател на братството е Александър Йосифов.[8]

  1. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597.
  2. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  3. НБКМ-БИА C VIII 38
  4. Хроника // „Независима Македония“ II (58). София, СМЕО, 16 май 1924. с. 3.
  5. Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
  6. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597 – 599.
  7. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 600.
  8. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1-2