Вражогрънци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вражогрънци.
| Вражогърнци Вражогрнци | |
| — село — | |
  Вражогърнци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 539 m |
| Население | 29 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
Вражогрънци или Вражогърнци, Вражи гърнци, Вражи грънци, на македонска литературна норма: Вржогрнци) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Вражогърнци е малко българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вържи Гърнци е населявано от 175 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вражогрънци има 96 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 къщи в селото през юни 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
По време на Балканската война в 1912 година един човек от Вражогрънци се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 29 жители, всички македонци.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
