Одрено
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Одрено Одрено |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Регион | Североизточен |
Община | Ранковце |
Географска област | Славище |
Надм. височина | 933 m |
Население | 131 души (2002) |
Пощенски код | 1332 |
Одрено или Одрино,[1] Одрене, Одрен, Одрано (на македонска литературна норма: Одрено) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северните склонове на планината Осогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Одрено е българско село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Одрено е населявано от 344 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Одрано има 328 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 131 жители.[4]
Националност | Всичко |
македонци | 130 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Одерно
Алекси Паунов (1843 - 1942), български революционер, опълченец[1]
Андон Алексов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, зидар, ІІ отделение, 2 рота на 3 солунска дружина[5]
Богдан Георгиев (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 191.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
|