Станча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другите селища с това име вижте Станча (пояснение).

Станча
Станча
— село —
Маалото Митренци на селото Станча.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.2352° с. ш. 22.0816° и. д.
Станча
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 967 m
Население 23 души (2002)
Пощенски код 1316
Станча в Общомедия

Станча (на македонска литературна норма: Станча) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище на 8 километра северно от общинския център Ранковце.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Станча е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радибуш е населявано от 317 жители българи християни и 40 цигани.[1]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 20 от 32 къщи в селото до 1903 година признават Цариградската патриаршия[2].

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 13 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Станча има 224 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 32 къщи в селото през юни 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители, всички македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Станча
  • Flag of Serbia.svg Спас Павлов (Спаса Павлович) (около 1880 – 1912), сърбомански четнически войвода

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.142-143.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония