Крива паланка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крива паланка
Крива Паланка
— град —
Знаме    Герб
Kriva-Palanka-and-Kriva-Reka.jpg
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
Община Крива паланка
Географска област Славище
Надм. височина 644 m
Население (2002) 14 558 души
Пощенски код 1330
Телефонен код +389 (0)31
МПС код KU
Официален сайт http://www.KrivaPalanka.gov.mk
Крива паланка в Общомедия

Крива паланка (понякога в старата литература Криворечна паланка или Егри паланка, на македонска литературна норма: Крива Паланка, на турски: Egri Palanka, Егри Паланка) е град в североизточната част на Република Македония, център на едноименната община Крива паланка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в подножието на Осоговската планина на двата бряга на Крива река и притока ѝ Дурачка река в областта Славище. Крива паланка е отдалечена на 100 km от столицата Скопие. В непосредствена близост на града се намира ГКПП Деве баир с България. Само на 2 km от центъра на града се намира Осоговският манастир.

История[редактиране | редактиране на кода]

Документ на Кривопаланското българско общинско управление от 3 януари 1916 г.
Крива паланка и Крива река
Църквата „Свети Димитър“

Църквата „Свети Димитър“ е построена в 1833 г. През 1845 година в Крива паланка е построена нова българска църква, а в двора ѝ българско училище. Според свидетелства на посетили селището през 1859 година американски мисионери, то има 3 хиляди жители, мнозинството от тях българи.[1] През 1868 година официално е създадена Паланечката българска община.

В началото на 20 век Крива паланка е смесено българо-турско градче в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 1 500 жители българи християни, 2 500 турци, 20 власи и 320 цигани.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има само 3 сръбски патриаршистки къщи.[3] В началото на 20 век християнското население на Крива паланка е изцяло под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Паланка има 1 364 българи екзархисти и функционират българско основно и прогимназиално училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 2 къщи в града до 1903 година признават Цариградската патриаршия[5].

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември всички членове на българската община, начело с архиерейския наместник, са арестувани и предадени на военнополевия съд в Скопие, а наместничеството е затворено. Сръбският архиерейски наместник поп Наце започва заедно със сръбски учители и жандарми обиколки на казата, за да приканват селяните да избегнат побоите и изтезанията като станат сърбомани.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива паланка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година Крива паланка има 14 558 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 13 758
албанци 0
турци 2
роми 668
власи 2
сърби 88
бошняци 1
други 39

Градът има положителен демографски прираст и един от малкото в страната, в които този прираст се дължи не на албанско население.

Поради стратегическото местоположение на Крива паланка на паневропейски транспортен коридор 8 се предвижда да бъде продължена железопътната линия до границата с България и Гюешево, която в момента е изградена до село Беляковце.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В 19 и началото на 20 век Крива паланка е със смесено турско-българско население. Водач на българските възрожденски борби в Паланечко и представител на Първия български църковно-народен събор е поп Георги Паланецки. Едни от известните кривопаланци са дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Александър Димитраков, член на Централния ѝ комитет, и Манасий Лучански. От Паланка е и видният български писател Димитър Хаджилиев. Сред македонците по националност се открояват имената на югославския политик и учен Борис Арсов, режисьора и сценарист Кирил Ценевски, министрите Ненад Новковски и Мери Младеновска-Георгиевска.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. За вокалната система на кривопаланечкиот говор. – Мак. јазик, 1953, № 5 – 6, 112 – 121; № 7, 156 – 165; № 8, 173 – 182; № 9, 206 – 209.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 224.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905. рр. 142 – 143.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 854 – 855.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония