Каменица (община Каменица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.



Каменица
Македонска Каменица
— град —
Знаме
      
Герб
Центърът на града с църквата „Успение на Пресвета Богородица“
Центърът на града с църквата „Успение на Пресвета Богородица“
North Macedonia relief location map.jpg
42.0197° с. ш. 22.5917° и. д.
Каменица
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКаменица
Географска областОсоговия
Площ14,3 km²
Надм. височина574 m
Население5147 души (2002)
Пощенски код2304
Официален сайтwww.makedonskakamenica.gov.mk
Каменица в Общомедия

Каменица (на македонска литературна норма: Македонска Каменица) е град в Северна Македония, център на едноименната община Каменица (Македонска Каменица).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на река Каменица, десен приток на Брегалница в областта Осоговия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Каменица е малко българско село в Малешевска каза на Османската империя. Гробищната църква „Свети Илия“.[1][2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Каменица е населявана от 350 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каменица има 320 българи екзархисти.[4]

След Балканската война селото попада в Сърбия, а след това в Югославия. На 12 февруари 1915 - та в в пограничната местност "Ваденик" са заловени от сръбските окупатори 26 българи от Кочанско, бягащи от сръбския окупационен терор. Сръбските окупатори им крадат парите и по - новите дрехи, карат ги в Каменица, построяват ги в 3 редици и ги застрелват, след което избождат труповете им с щикове, а малко преди да ги застрелят пред очите им сръбските окупатори заколват българина Ангел Костадинов от село Луковица.[5]След Втората световна война селището нараства покрай разработването на съседния рудник Саса и в 1950 година става град. Прекръстено е на Македонска Каменица, за да се отличава от другите градове с името Каменица в Югославия, като Косовска Каменица, Сремска Каменица и други.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Васил Дим. Палашев от София е български кмет на Каменица от 15 юли 1944 до 9 септември 1944 година.[6]

На 28 август 1999 година е поставен темелният камък на църквата „Успение Богородично“.[1]

Според преброяването от 2002 година Каменица има 5147 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 5096
албанци 0
турци 0
роми 14
власи 0
сърби 20
бошняци 8
други 9

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Каменица
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Михалков Керифеин, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[8]
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Василев Попвасилев, български военен деец, подполковник, загинал през Междусъюзническа война при Султан тепе, погребан в селото[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Парохии при храмот „Свети пророк Илија“ – Македонска Каменица. // Брегалничка епархија. Посетен на 29 март 2014 г.
  2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 109
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 98
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 24