Саса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в Македония. За антилопата вижте Клипшпрингер.

Саса
Саса
— село —
Поглед на Саса.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.0778° с. ш. 22.5453° и. д.
Саса
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКаменица
Географска областОсоговия
Надм. височина1222 m
Население876 души (2002)
Пощенски код2304
Саса в Общомедия
Гайдар в Саса

Саса (на македонска литературна норма: Саса) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица), разположено в областта Осоговия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира над град Каменица, разпръснато по горното течение на река Каменица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че селото е основано от саксонски рудари (саси), откъдето идва и името му. В края на XIX век Саса е голямо българско село в Кочанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саса е населявано от 700 жители българи християни и 30 цигани.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Саса има 552 българи екзархисти и 6 цигани. В селото функционира българско училище.[2]

През март 1915 година Наум Митев и Стоил са убити, а старецът дядо Никола и други двама селяни - обесени от сръбските власти.[3]

След Втората световна война в съседство на селото е разработен оловноцинковият рудник „Саса“.

Манастирът „Свети Ахангел Михаил“ в Саса е изграден в XX век. Руиниран е и с благословията на митрополиот Стефан Брегалнишки цялостно е възобновен.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 876 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 874
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Саса
  • Flag of Bulgaria.svg Йорданчо Сарафски, братята Стоян и Велю, Дядо Анто и Янкул, дейци на ВМРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в Кочанско[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Масо Димитриев Саравски, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Сарафов (Кольо Сарафчето, ? – 1921), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Стоилов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоица Манев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[8]
Починали в Саса

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
  3. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 121 - 122
  4. Парохии при храмот „Свети пророк Илија“ – Македонска Каменица. // Брегалничка епархија. Посетен на 29 март 2014 г.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  8. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5