Саса
Тази статия е за селото в Северна Македония. За антилопата вижте Клипшпрингер.
| Саса Саса | |
| — село — | |
 | |
  Саса | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Каменица |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 1222 m |
| Население | 876 души (2002) |
| Пощенски код | 2304 |
| Саса в Общомедия | |
Саса (на македонска литературна норма: Саса) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица), разположено в областта Осоговия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира над град Каменица, разпръснато по горното течение на река Каменица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че селото е основано от саксонски рудари (саси), откъдето идва и името му. В края на XIX век Саса е голямо българско село в Кочанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саса е населявано от 700 жители българи християни и 30 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Саса има 552 българи екзархисти и 6 цигани. В селото функционира българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
През март 1915 година Наум Митев и Стоил са убити, а старецът дядо Никола и други двама селяни – обесени от сръбските власти.[4]
След Втората световна война в съседство на селото е разработен оловноцинковият рудник „Саса“.
Манастирът „Свети Ахангел Михаил“ в Саса е изграден в XX век. Руиниран е и с благословията на митрополиот Стефан Брегалнишки цялостно е възобновен.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 876 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 874 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Саса
Дядо Анто Сарафски, български революционер, деец на ВМРО,[7] с писмо до Тодор Александров от 29 декември 1923 година Иван Бърльо предлага да бъде награден със значка на ВМРО „за заслуга като ръководител на с. Саса и за добросъвестно изпълнение рискованата служба пограничен куриер на Кочанската революционна околия“[8]- Йордан (Йорданчо) Сарафски, български революционер, деец на ВМРО[9]
- Велю и Стоян, дейци на ВМРО[7][10]
- Коле, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в Кочанско[11]
- Масо Димитриев Саравски, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[12]
- Никола Сарафов (Кольо Сарафчето, 1865 – 1921), български революционер
- Паун Атанасов Иванов (1876 – след 1943), български революционер
- Стоимен Стоилов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов,[12] македоно-одрински опълченец, 50-годишен, 2-а рота на 7-ма кумановска дружина[13]
- Стоица Манев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[12]
- Трифон Саев, български революционер, деец на ВМРО[10]
- Янко (Янкул) Илчов Богданов (1875 – след 1943), български революционер
- Починали в Саса
Вера Йоцич (1923 – 1944), народен герой на Югославия- Дончо Ангелов (1884 – 1921), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 121 – 122
- ↑ Парохии при храмот „Свети пророк Илија“ – Македонска Каменица // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 30 октомври 2013. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- 1 2 Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
- ↑ Писмо на Иван Бърльо до Т. Александров със списъци на участниците в Кюстендилските събития в Деветоюнския преврат, които да се наградят със значката на ВМРО, Кюстендил, 29 декември 1923 г., Военноисторически сборник, 1991, 60, 1-3, с. 145.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 934.
- 1 2 Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
- 1 2 3 „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 652.
| ||||||||
