Направо към съдържанието

Цера

Цера
Цера
— село —
Манастирската църква „Покров Богородичен“
Манастирската църква „Покров Богородичен“
42.0619° с. ш. 22.5069° и. д.
Цера
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКаменица
Географска областОсоговия
Надм. височина1031 m
Население379 души (2002)
Пощенски код2300
Цера в Общомедия

Цера (на македонска литературна норма: Цера) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица).

Селото е разположено в областта Осоговия, на десетина километра от град Каменица. Селото е разделено на две махали - Горна и Долна Цера.[1]

В края на XIX век Цера е голямо българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Цера е населявано от 910 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цера има 880 българи екзархисти.[3] Училището в селото е от 1910 година.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на Междусъюзническата война край селото се води сражение между български и сръбски войски.

Според преброяването от 2002 година селото има 379 жители, всички македонци.[5]

Родени в Цера
Починали в Цера
  • Атанас Стефанов Киликчиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[11]
  • Гено Гърдев Генов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[12]
  • Георги Георгиев Икономов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[13]
  1. а б Училиштето во Долна Цера и спомен костурницата во неговиот подрум // Delcevo365, 23 септември 2018 г. Посетен на 13 януари 2020 г.[неработеща препратка]
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  6. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 336.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120 - 121.
  8. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 337.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 121.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 105
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 14
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 37