Сборна партизанска рота на МОО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сборна партизанска рота на МОО
Kostur-MAVC-1913-2.JPG
Костурски войводи, снимани през април 1913 година в Ксанти преди заминаването на Сборната партизанска рота. Трайко Желевски от Желево (легналият отляво), Тома Желински от Желин (легналият отдясно), Георги Шкорнов (Дякон Евстатий) от Нестрам (четвърти седнал), Андон Юруков от Лабаница (първи прав), Пандо Сидов от Жупанища (шести прав)
Информация
Активна 1913 г.
Държава България
Командири
Изтъкнати
командири
Васил Чекаларов, Иван Попов, Христо Силянов

Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение е българска бойна част, участвала в Междусъюзническата война през 1913 година.

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

При подготовката за започване на Междусъюзническата война се сформират повторно партизански отряди за действие в Македония. Окупираната от Гърция Егейска Македония е разделена на 9 оперативни района, в които трябва да се организират чети. Сборната партизанска рота на МОО е поверена на подполковник Иван Попов и е формирана на 18 май 1913 година. Личният ѝ състав е утвърден окончателно на 3 юни, а оперативните райони са разделени както следва: 1-и Костурски район с войводи Иван Попов, Васил Чекаларов и Христо Цветков (41 бойци); 13-и Воденски район – Йордан Лазаров и 18 четници; 13-и Б Воденски район – Дякон Евстатий и Григор Джинджифилов – 28 бойци; 14-и Лерински район – Никола Кръстев с 11 четници; 14-и „Б“ Лерински район – Павел Христов с 3 четници; 14-и В Лерински район – Марко Иванов с 4 четници; 16-и Гюмендженско-Воденски район – Михаил Радев Странджата, Ичко Димитров Гюпчето, Коста Христов Попето, Лазар Делев и Иван Пальошев с 117 четници; 19-и Солунски район – Георги Мончев и Гоце Междуречки с 39 четници; 19-и „Б“ Солунски район – Михаил Думбалаков с 37 четници. Първоначално се предвиждат общо 8 чети с 188 четници, но впоследствие броят им нараства до 17 чети с 309 четници. [1]

Пленени четници на Чекаларов. Вестник „Емброс“, юли 1913 година. На първия ред от ляво надясно Илия Димушев от Лерин, Христо Цветков от Кономлади, Андон Юруков от Солун, Димитър Алексиев от Кономлади, Ганчо Атанасов от Якоруда. На втория ред от ляво надясно Никола Кузинчев от Дреновени, Константин Христов от Габреш, Наум Кръстев и Никола Тодоров от Тиквени, Димитър Иванов от Олища, Константин Кръстев от Баница.

В средата на юни 1913 година от Дойран за Костурско заминават с войводи и четници, сред които Христо Цветков, Илия Димушев, Н. Иванов, Григор Джинджифилов, Дончо Лазаров, Панайот Карамфилович, Пандо Сидов и други. Потеглят на югоизток в авангарда на 41-и и 42-и пехотни полкове от българската армия. При Фурка на 17 юни 160 четници и войници разбиват сръбско-гръцки части, а при селата Стояково и Богданци 80 евзони и 1 подпоручик. Освобождават Гевгели и при Тушин, Мъгленско, бият отново гръцки части.

На 19 юни Гевгели попада отново в гръцки ръце и по-голямата част от четата се изтегля. Васил Чекаларов, Иван Попов, Никола Кузинчев, Христо Цветков и Пандо Сидов продължават към Костурско. На 2 – 3 юли попадат в засада при дефилето Дармани, Воденско, от която Васил Чекаларов измъква четата с хитрост. Престорва се на гръцки офицер, преследващ четата на Чекаларов, и преминава поста. На 4 юли в Чеган четата е издадена, а Чекаларов е ранен леко. Четата се разделя на две и Иван Попов и Пандо Сидов заминават за Баница, но търпят поражение на 5 юли. Същия ден и четата на Чекаларов е разпръсната, ранен е повторно, но достигат до планината Вич на 8 юли. Васил Чекаларов е убит в сражение с гръцки войници на 9 юли 1913 година край Бел камен (днес Дросопиги). Двадесет и шест от четниците на Чекаларов са съдени в Солун от военен трибунал и получават различни присъди.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Войници[редактиране | редактиране на кода]

Име Родно място Бележки
1 Васил Чекаларов Смърдеш войвода на чета № 4,
загинал на 9 юли 1913[3]
2 Иван Попов Лески войвода на чета № 5,
в сръбски плен от 18 юли до 18 декември 1913 година,
орден „За храброст“ III степен[4]
3 Христо Силянов Цариград войвода на чета № 6[5]
Александър Думбалаков Сухо[6]
Александър Талев Охрид[7]
Амира Д. Арнаудов Варна[8]
Ангел Джиков Зарово[9]
Ангел Стоянов Бубакево[10]
Ангел Стоянов Хаджи бейлик[11]
Андон Бакалов Охрид[12]
Андон Георгиев Валгаци[13]
Андон Юруков Лобаница[14]
Андрей Мицев Гърчище[15]
Андрея Велев Сяр ранен на 16 юни 1913 година[16]
Атанас Ашлакът Градобор[17]
Атанас Иванов Корнишор[18]
Атанас Костадинов Бозец[19]
Бож. Димитров Ватилък[20]
Божин Ангелов Негован[21]
Божин Атанасов Женско[22]
Борис Аблев (Аблов) Кукуш[23]
Вангел Търпанов Баница в гръцки плен в Междусъюзническата война[24]
Васил Иванов Неред попаднал в гръцки плен, освободен на 2 април 1914[25]
Васил Стоянов Палеор[26]
Васил Христов Аладжайков Смоквица[27]
Васил Христов Жупанища загинал на 5 юли 1913 година[28]
Васил Чеков Върбени[29] попаднал в гръцки плен, освободен на 2 април 1914[30]
Васил Янков Олища попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[31]
Велко Кръстев Мандарчев Скопие орден „За храброст“ IV степен[32]
Въльо Ангелов Хамбарлии[33]
Гавраил (Гаврил) Арсенов Лесново[34]
Гано Деев Крива[35]
Гано Димитров Баровица[36]
Ганчо Атанасов Якоруда в гръцки плен от 6 юли 1913 до 10 март 1914 година[37]
Геле П. Жаков Емборе[38]
Геле Чегански Чеган[39]
Георги Алексов Юнчии[40]
Георги Анастасов Охрид[41] пленен на 28 юни 1913 година
Георги Илиев Воден[42]
Георги Илиев Вълчища[43]
Георги Мончев Солун войвода, орден „За храброст“ IV степен[44]
Георги Н. Аврамов Негован[45]
Георги Стоянов Юнчии[46]
Георги Шкорнов Нестрам войвода[47]
Гоно Гьошев Зайков Крива[48]
Гоно Петров Литаров Крива[49]
Гоце Междуречки Междурек[50]
Гоце Стоянов Кехая Мутулово[51]
Григор Георгиев Бучище ранен на 5 юни 1913 година, орден „За храброст“ IV степен[52]
Григор Ошавков Дебър[53]
Дельо Ангелов Негован убит на 21 юни 1913 година[54]
Дельо Петров Тушим[55]
Деян Йовчев Върбяни бронзов медал[56]
Димитър А. Спространов Охрид[57]
Димитър Алексиев Орман[58]
Димитър Иванов Олища попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[59]
Димитър Колев Горно Родиво[60]
Димитър Коспачев Куманичево[61]
Димитър М. Сърбинов Палеор[62]
Димитър Стефов Куманичево[63]
Димитър Пържолев Баровица попаднал в гръцки плен през Междусъюзническата война[64]
Димитър Силянов Охрид[65]
Дине Ат. Митрев Балинци[66]
Дино Панов Калиново[67]
Дино Янов Женско[68]
Д. Ив. Байлезов Солун[69]
Д. Касанов (Касапов) Хаджилар[70]
Иван Анастасов Църско (Големо или Мало) орден „За храброст“ IV степен[71]
Иван Данаилов Женско[72]
Иван Караджов Гумендже загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[73]
Иван Мицев Баница кръст „За храброст“ IV степен[74]
Иван Т. Маджаров Долно Котори[75]
Ильо Кръстев Арменово[76]
Иван Лазаров Кешишлък[77]
Иван Манук Додулари[78]
Иван Райков Крива[79]
Илия Киряков Туптов Загоричани[80]
Илчо Ив. Граматиков Тушилово[81]
Исай Чудов Охрид[82]
Ицо Печев Али Ходжалар[83]
Ичко Димитров Баровица орден „За храброст“ IV степен.[84]
Йордан Лазаров Ихтиман[85]
Йордан Мишайков Осничани орден „За храброст“ IV степен, загинал край село Айтос на 5 юли 1913 година[86]
Йордан Наков Жупанища убит на 5 юли 1913 година при Айтос[87]
Йордан Тачев Гавалянци[88]
Кольо Кръстев Долно Власи[89]
Кольо Треболски Липариново загинал на 23 май 1913[90]
Коста Лазаров Арменово[91]
Костадин Божилов Пътеле[92]
Костадин Кръстев Баница[93]
Костадин Г. Николов Куманичево попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война, освободен на 9 март 1914 година[94]
Костадин Николов Олища попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година, орден „За храброст“ IV степен[95]
Костадин Мицев Ширтов Горно Родиво[96]
Кочо Стойчев Смилево[97]
Кръсто Ангелов Охрид[98]
Кръсто Кехайов Тумба в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година[99]
Кръстю Лазаров Конюх войвода[100]
Кръстьо Тенекеджиев Бобища пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[101]
Лазо Ефтов Арменово[102]
Лазар Христов Арменово[103]
Лазар Христов Арменско[104]
Леонид Стойков Гърчище[105]
Любомир Весов Велес сребърен медал[106]
Кръсте Димитров Горно Броди[107]
Марко Иванов Палеор войвода[108]
Марко Паскалев Нестрам кръст „За храброст“ IV степен[109]
Михаил Радев Ески Джумая[110]
Миле Стаменов Мачуково загинал на 2 юли 1913 година[111]
Михаил Н. Пасков Пътеле в гръцки плен от 12 август 1913 до 10 марк 1914 година[112]
Мицо Чавдаров Ругуновец[113]
Настас Илов Арменово[114]
Настас Лазаров Арменово[115]
Наум Богданов Връбник в гръцки плен от 6 юли 1913 до 10 март 1914 година[116]
Наум Масалинков Смърдеш[117]
Никола Георгиев Прекопана[118]
Никола Григоров Арнаудов Стояково кръст „За храброст“ IV степен[119]
Никола Даров Тиквени[120]
Никола Димитров Айтос попаднал в плен на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913 година[121]
Никола Димитров Попов Саракиново[122]
Никола Иванов Врингов Емборе[123]
Никола Кузинчев Дреновени[124]
Никола Мицев Попов Саракиново[125]
Никола Тодоров Тиквени в гръцки плен от 12 юли 1913 до 1 март 1914 година[126]
Панайот Карамфилович Варна войвода, носител на орден „За храброст“ IV степен.[127]
Пандо Сидов Жупанища войвода, попаднал в сръбски плен на 11 юли 1913 година[128]
Павел Христов Цапари войвода[129]
П. Индов Женско[130]
Пене Атанасов Горгопик[131]
Пено Петренцев Тушилово[132]
Пеньо Николов Куфалово[133]
Петър Атанасов Рамна[134]
Петър Вълчев Сборско[135]
Петър Г. Гулов Тихолища убит в гръцки затвор на 17 юли 1913 година[136]
Петър Мачангаров Емборе[137]
Петър Шанданов Охрид орден „За храброст“ IV степен[138]
Руси Ив. Томов Нова Загора[139]
Симеон Клинчарски Пресека орден „За храброст“ IV степен[140]
Силян Иванов Арилево в сръбски плен от 23 юли 1913 до 6 февруари 1914 година[141]
Сотир Христов Кондороби в гръцки плен до 9 март 1914 година[142]
Спас Георгиев Васов Загоричани[143]
Ставри Динев Тиквени в гръцки плен до 14 декември 1913 година[144]
Стефан Настев Белоградчик[145]
Ст. Митрев Калиново[146]
Стойче Димитров Извор[147]
Стойчо Панайотов Кономлади[148]
Стоян Андонов Иванов Боймица[149]
Тане Георгиев Гумендже загинал на 9 юли 1913 година[150]
Тано Бурдев Тушилово[151]
Тано Гърков Тушилово в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[152]
Тано Панов Шекерлия[153]
Тано Христов Тушилово в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[154]
Ташо Динев Вълкоянево[155]
Теодос Анев Куманово[156]
Тодор Илиев Руждене починал от холера на 25 май 1913 година, кръст „За храброст[157]
Тодор (Ташо) Стоянов Новоселци починал от холера на 29 юни 1913 година[158]
Трайко Мечев Морарци[159]
Трайко Стрезов Поздивища[160]
Трайчо Ангелов Прилеп кръст „За храброст“ IV степен[161]
Трифон Христов Хаджилари[162]
Христо Анастасов Църско (Големо или Мало) убит на 27 юли 1913 година[163]
Христо Андонов Гърчище[164]
Христо Атанасов Негорци[165]
Христо Атанасов Поздивища орден „За храброст“ IV степен[166]
Христо Бинчаров Карайотица[167]
Христо Краев Екши Су[168]
Христо Митов Кешишлък[169]
Христо Сугарев Битоля[170]
Христо Цветков Кономлади войвода, в гръцки плен до 4 март 1914 година[171]
Христо Чалъмов Баровица[172]
Чичо Атанасов Кронцелево[173]
Цветан Алексов Лавчани[174]
Щерьо Влахов Просеник[175]
Янаки Анастасов Църско (Големо или Мало) убит на 27 юли 1913 година[176]
Янаки Янев Лавчани[177]

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав. София, Главно управление на архивите (ГУА), 2006. ISBN 954-980-052-0. с. 896.
  • Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916. Toronto, Veritas et pneuma publishers Ltd., 2006.

Неизползвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г.Генов
  2. Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913 г. с. 113.
  3. ГУА, с. 794.
  4. ГУА, с. 580.
  5. ГУА, с. 611.
  6. ГУА, с. 251.
  7. ГУА, с. 686.
  8. ГУА, с. 52.
  9. ГУА, с. 207.
  10. ГУА, с.663.
  11. ГУА, с. 664.
  12. ГУА, с. 76.
  13. ГУА, с. 146.
  14. ГУА, с. 811.
  15. ГУА, с. 463.
  16. ГУА, с. 116 – 117.
  17. ГУА, с. 74.
  18. ГУА, с. 275.
  19. ГУА, с. 362.
  20. ГУА, с. 213.
  21. ГУА, с. 24.
  22. ГУА, с. 60.
  23. ГУА, с. 11.
  24. ГУА, с. 738.
  25. Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913, с. 129.
  26. ГУА, с. 665.
  27. ГУА, с. 15.
  28. ГУА, с. 762.
  29. ГУА, с. 797.
  30. Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913, с. 72, 94 – 96.
  31. ГУА, с. 821.
  32. ГУА, с. 417.
  33. ГУА, с. 25.
  34. ГУА, с. 53.
  35. ГУА, с. 202.
  36. ГУА, с.215.
  37. ГУА, с. 60.
  38. ГУА, с. 259.
  39. ГУА, с. 796.
  40. ГУА, с. 18.
  41. ГУА, с. 21.
  42. ГУА, с. 309.
  43. ГУА, с. 309.
  44. ГУА, с. 472.
  45. ГУА, с. 12.
  46. ГУА, с. 667.
  47. ГУА, с. 254.
  48. ГУА, с. 262 и 267.
  49. ГУА, с. 409.
  50. ГУА, с. 434.
  51. ГУА, с. 344, 399, 667.
  52. ГУА, с. 151.
  53. ГУА, с. 524.
  54. ГУА, с. 26.
  55. ГУА, с. 558.
  56. ГУА, с. 322.
  57. ГУА, с. 361.
  58. ГУА, с. 16.
  59. ГУА, с. 282.
  60. ГУА, с. 354.
  61. ГУА, с. 362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  62. ГУА, с. 684.
  63. ГУА, с. 648.
  64. ГУА, с. 588.
  65. ГУА, с. 611.
  66. ГУА, с. 453.
  67. ГУА, с. 535.
  68. ГУА, с. 824.
  69. ГУА, с. 76.
  70. ГУА, с. 341.
  71. ГУА, с. 22.
  72. ГУА, с. 198.
  73. ГУА, с. 336.
  74. ГУА, с. 463.
  75. ГУА, с. 240.
  76. ГУА, с. 387.
  77. ГУА, с. 402.
  78. ГУА, с. 422.
  79. ГУА, с. 592.
  80. ГУА, с. 738.
  81. ГУА, с. 183.
  82. ГУА, с. 801.
  83. ГУА, с. 569.
  84. ГУА, с. 230.
  85. ГУА, с. 402.
  86. ГУА, с. 466.
  87. ГУА, с. 479.
  88. ГУА, с. 696.
  89. ГУА, с. 387.
  90. ГУА, с. 731.
  91. ГУА, с. 403.
  92. ГУА, с. 92.
  93. ГУА, с. 387.
  94. ГУА, с. 506 – 507.
  95. ГУА, с. 507.
  96. ГУА, с. 805.
  97. ГУА, с. 661.
  98. ГУА, с. 30.
  99. ГУА, с. 344.
  100. ГУА, с.403.
  101. ГУА, с. 700.
  102. ГУА, с. 258.
  103. ГУА, с. 771.
  104. ГУА, с. 771.
  105. ГУА, с. 657.
  106. ГУА, с. 127.
  107. ГУА, с. 221.
  108. ГУА, с. 290.
  109. ГУА, с. 540.
  110. ГУА, с. 682.
  111. ГУА, с. 636.
  112. ГУА, с. 540.
  113. ГУА, с. 793.
  114. ГУА, с. 318.
  115. ГУА, с. 404.
  116. ГУА, с. 90.
  117. ГУА, с. 431.
  118. ГУА, с. 163.
  119. ГУА, с. 53.
  120. ГУА, с. 200.
  121. ГУА, с. 223.
  122. ГУА, с. 581.
  123. ГУА, с. 130.
  124. ГУА, с. 744.
  125. ГУА, с. 581.
  126. ГУА, с. 712.
  127. ГУА, с. 338 – 339.
  128. ГУА, с. 610.
  129. ГУА, с. 776.
  130. ГУА, с. 319.
  131. ГУА, с. 69.
  132. ГУА, с. 554.
  133. ГУА, с. 510.
  134. ГУА, с. 69.
  135. ГУА, с. 133.
  136. ГУА, с. 190.
  137. ГУА, с. 433.
  138. ГУА, с. 802.
  139. ГУА, с. 718.
  140. ГУА, с. 166.
  141. ГУА, с. 297.
  142. ГУА, с. 778.
  143. ГУА, с. 116.
  144. ГУА, с. 240.
  145. Иванов, Васил. Отрязаната глава 9 юлий 1913, с. 26 – 27.
  146. ГУА, с. 454.
  147. ГУА, с. 227.
  148. ГУА, с. 531.
  149. ГУА, с. 300.
  150. ГУА, с. 169.
  151. ГУА, с. 102.
  152. ГУА, с. 191.
  153. ГУА, с. 536.
  154. ГУА, с. 780.
  155. ГУА, с. 240.
  156. ГУА, с. 44.
  157. ГУА, с. 316.
  158. ГУА, с. 680.
  159. ГУА, с. 435.
  160. ГУА, с. 683.
  161. ГУА, с. 34.
  162. ГУА, с. 619.
  163. ГУА, с. 23.
  164. ГУА, с. 40.
  165. ГУА, с. 72.
  166. ГУА, с. 72.
  167. ГУА, с. 85 и 177.
  168. ГУА, с. 383.
  169. ГУА, с. 451.
  170. ГУА, с. 683.
  171. ГУА, с. 789 – 790.
  172. ГУА, с. 795.
  173. ГУА, с. 73.
  174. ГУА, с. 20.
  175. ГУА, с. 129.
  176. ГУА, с. 23.
  177. ГУА, с. 821.
     Портал „Македония“         Портал „Македония