Златари (община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Ресенско, Република Македония. За селото в Ямболско, България вижте Златари.

Златари
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.1175° с. ш. 21.0628° и. д.
Златари
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 1187 m
Население (2002) 118 души
МПС код ВТ

Златари (на македонска литературна норма: Златари) е село в община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e високопланинско, разположено на изток от град Ресен, в западните поли на Бигла планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Златари е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Златру (Zlatru) е посочено като село с 43 домакинства и 135 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Златари има 370 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Златари има 432 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

През Илинденското въстание от 1903 година 55 къщи в селото са опожарени. Българската църква носи името „Свети Димитър“.[4]

При избухването на Балканската война 4 души от Златари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 118 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 117
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Златари
  • България Атанас Сарайдаров (1866 - 1925), български военен и революционер
  • България Георги Соколов (1879 - ?), български революционер
  • България Димитър Гошев, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[7]
  • България Наум Шишков, деец на ВМОРО, златарски селски войвода през Илинденско-Преображенското въстание, кмет на селото след Първата световна война
  • Социалистическа федеративна република Югославия Наум Веслиевски (1921 - 1972), югославски партизанин и деец на НОВМ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905. с. 170-171.
  4. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 41.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 36.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония