Златари (община Ресен)
Тази статия е за селото в Ресенско, Република Македония. За селото в Ямболско, България вижте Златари.
| Златари Златари | |
|---|---|
| — село — | |
  Златари | |
| Страна |
 Република Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 1187 m |
| Население (2002) | 118 души |
| МПС код | ВТ |
Златари (на македонска литературна норма: Златари) е село в община Ресен, Република Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e високопланинско, разположено на изток от град Ресен, в западните поли на Бигла планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Златари е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Златру (Zlatru) е посочено като село с 43 домакинства и 135 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Златари има 370 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Златари има 432 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
През Илинденското въстание от 1903 година 55 къщи в селото са опожарени. Българската църква носи името „Свети Димитър“.[4]
При избухването на Балканската война 4 души от Златари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 118 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 117 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Златари
Атанас Сарайдаров (1866 - 1925), български военен и революционер- Георги Соколов (1879 - ?), български революционер
- Димитър Гошев, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[7]
- Наум Шишков, деец на ВМОРО, златарски селски войвода през Илинденско-Преображенското въстание, кмет на селото след Първата световна война
Наум Веслиевски (1921 - 1972), югославски партизанин и деец на НОВМ
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905. с. 170-171.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 41.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 36.
| Населени места в Община Ресен | 
| |
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
Портал „
