Сливница (община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.

Сливница
Сливница
— село —
Манастир „Рождество Богородично“.
Манастир „Рождество Богородично“.
Reliefkarte Mazedonien.png
41° с. ш. 21.1° и. д.
Сливница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 996 m
Население 188 души (2002)
Пощенски код 7318, 7316
МПС код ВТ
Сливница в Общомедия

Сливница, известно и като Слимница (на македонска литературна норма: Сливница), е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Преспанското езеро, в подножието на планината Баба.

История[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на селото

В XV век в Сливница са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1] В XIX век Сливница е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Слиница (Slinitza) е посочено като село в каза Ресен с 20 домакинства и 56 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливница има 120 жители българи християни и 6 българи мохамедани.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сливница има 184 българи екзархисти и 6 албанци.[5]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат сръбски части. Чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич под предлог разоръжаване на населението започва масов терор над всички по видни българи. В Сливница са бити с часове до смърт Крум Сливенчанец и българският свещеник Петър.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 188 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 188
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Димитър“

Край селото е разположен манастирът „Рождество на Пресвета Богородица“. Селото има четири църкви. „Свети Атанасий“ е малко еднокорабна църква, разположена западно от селото и изградена в неизвестен период. „Свети Никола“ е нова църква, изградена над селото на старо култово място и некропол. „Свети Димитър“ е гробищна църква, разположена северно от селото. „Света Петка“ е малка еднокорабна църква на три километра от селото, изградена на старо култово място с останки от некропол.[8]

Свети Горазд от манастира „Рождество на Пресвета Богородица“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88 – 89.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170 – 171. (на френски)
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-12-23 
  8. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.


     Портал „Македония“         Портал „Македония