Избища (община Ресен)
Тази статия е за селото в Ресенско, Северна Македония. За обезлюденото помашко село в Драмско, Гърция вижте Избища (Драмско).
Избища Избишта | |
---|---|
— село — | |
![]() Изглед към селото. | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Горна Преспа |
Надм. височина | 1075 m |
Население | 176 души (2002) |
Пощенски код | 7320 |
МПС код | ВТ |
Избища в Общомедия |
Избища (на македонска литературна норма: Избишта) е село в община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северно от град Ресен, в прохода разделящ Плакенската планина и Изток планина, като през същия проход преминава главната пътна артерия свързваща Охрид с Преспанското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Избища е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Избища има 232 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Избища има 256 българи екзархисти.[2]
По време на сражение между чети на ВМОРО и турска войска и башибозук на 18 и 19 януари 1903 година двама местни жители са убити, а след края на битката селото е ограбено.[3][4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Избища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 176 жители, от които:[6]
Националност | Всичко |
македонци | 174 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Избища
Панде Димитров, български революционер от ВМОРО
- Свързани с Избища
Трифун Иванов (1879 – ?), български революционер от ВМОРО
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Материали за историята на македонското освободително движение, кн. I, Въстаническото движение в Юогозападна Македония (до 1904 год.). По спомени на Славейко Арсов. Съобщава Л. Милетич, София 1925, стр. 66.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 81, 93 – Доклад от сръбския генерален консул в Битоля, М. Ристич, 25. януари 1903.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225 и 849.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-17
|