Подмочани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подмочани
Подмочани
— село —
Етнографският музей в Подмочани
Етнографският музей в Подмочани
Macedonia relief location map.jpg
41.0247° с. ш. 21.0503° и. д.
Подмочани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 937 m
Население (2002) 306 души
МПС код ВТ
Подмочани в Общомедия

Подмочани (на македонска литературна норма: Подмочани) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 километра северно от Преспанското езеро и на запад от Пелистер, в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и Долна Бела църква има развалини, които според легендата са на градчето Дреново.[1]

До Балканските войни основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на Цариград, а като строители - в Мала Азия и на други места. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Подгояни (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 българи.[2] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Подмочани има 480 жители българи християни и 90 българи мохамедани.[3]

Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[4] Българската църква „Свети Георги“ е построена през 1848 година.[5]

Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание. На 24 юли 1903 година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени.[6] Убитите при това нападени са Симо Стоянов, Ристе Настев, Нечо Георгиев, Ноне Янев, Илия Нечов, Кърсте Симов, Нестор Георгиев, Андрея Илиев, Ванча Стефова, Ката Мицева, Динка Трайчева, Зуда Динкина, Сава Евтимова, Ката Илиева, Лена Гошева, Наша Мишева, Никола Митрев, Гошо Цветков и Никола Митов. През август са убити още Трайче Стойчев, Павле Наумов, Нелко Димов, Симо Ристов, Ставре Петрев, Панде Трайчев, Митре Тасев, Яне Иванов, Ламби Илиев и Темелко Танев. Селото дава 70 души четници, от които загиват Кочо Илиев (Кочовски), Раде Стойчев, Коте Радев, Ставре Босилков, Ненчо Стефов и Стоян Николов[7].

По време на Първата световна война Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители.[8]

В селото има две нови църкви - „Св. св. Петър и Павел“ на рида Подмочанска Горица от Баба с голям 33-метров железен кръст, камбанария и красива гледка към Преспанската котловина и разположената наблизо „Света Петка“ с извор с лековита вода.[9]

Паметник в Подмочани

Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:[10]

Националност Всичко
македонци 302
албанци 2
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото работи основно училище, има амбулатория, телефони, дом на културата, споменик на НОБ. Селото има устроен Етнографски музей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Трайко Китанчев
Родени в Подмочани

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.
  5. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 44. Посетен на 2015-07-04.
  6. Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 195
  7. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.15
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
  9. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 43. Посетен на 2015-07-04.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония