Болно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Болно
Болно
— село —
Църквата „Свети Наум Охридски“
Църквата „Свети Наум Охридски“
North Macedonia relief location map.jpg
41.1094° с. ш. 20.9722° и. д.
Болно
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина934 m
Население237 души (2002)
Демонимболнци (боунци)[1]
Пощенски код7310
МПС кодВТ

Болно или Боуно (на македонска литературна норма: Болно) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на изток от град Ресен, в планината Галичица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Болно е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бохчо (Bohtcho) е посочено като село с 55 домакинства и 135 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Боуно има 500 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Боуно има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Българската църква е кръстена „Свети Атанас“.[5] Изградена е в 1846 година.[6]

По време на Илинденското въстание Боуно е неколкократно нападнато от турски аскер и башибозук, цялото е ограбено и са опожарени всички 96 къщи. Убити са Тасе Кърстев, Наум Стойчев, Динка Тасева, Менка Митрева, Кръсте Настев, Митре Тасев, Ристе Тасев, Стефо Настев, изнасилени са някои от селските жени, а четниците Митре Темелков, Трайчо Митрев, Кирчо Василев, Кипре Василев, Иванчо Радев, Кърсте Настев, Стефо Наумов, Тано Ристов, Нанчо Ставрев, Гошо Цветков и Никола Митов са зверски убити, след дадената от султана амнистия.[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[8]

Разказ на кмета на Болно Иван за разорението на селото в 1903 г.

Бѣше 3. день слѣдъ възстанието. Взе да се пушка отъ двѣ страни. Забѣлѣзахме, че войски и башибозукъ напрѣдваха къмъ селото ни. Тогасъ всички ние[8] забѣгнахме въ ближнята' гора. До като потерата стигне въ селото, двама мѫже бидоха убити. Всичко се виждаше отъ планината. По напрѣдъ нападателитѣ ограбиха селото, послѣ го подпалиха и въ единъ и половина часъ изгориха 86 кѫщи. Слѣдъ два дни други войски ни нападнаха отъ къмъ планината и изгориха още 6 кѫщи отъ останалитѣ 10 здрави, като ни откараха 5 коне и всичко, каквото намѣриха. Тогава подъ развалинитѣ на изгоренитѣ кади открихме и труповетѣ на двѣ млади невѣсти, които не успѣли да избѣгатъ съ населението. Отъ тоя день до 26 августь още три пѫти войска и башибозукъ ни нападнаха, убиха още 3-ма мѫже и ни откараха 170 волове, 196 крави и 900 овци и кози. При това задигна ни се скритото жито и снопето отъ полето. На 26. августь друга многобройна войска ни нападна. При бѣгането на населението много жени бѣха застигнати и обезчестени отъ башибозука по показание на Шукри отъ Рѣсенъ. Тоя день войскитѣ убиха още единъ мѫжъ. Слѣдъ това движението бѣше поутихнало малко, та селянитѣ почнаха да си гледатъ нѣкои полски работи. Скоро се научихме, че султанътъ помилвалъ всички четници, та отъ нѣкои села дори зели да се завръщатъ. И 9 души наши момчета поискаха да се върнатъ. За това азъ единъ день по рано обадихъ на мюдурина въ Рѣсенъ. Нъ тѣ не стигнаха да дойдатъ въ село. Надъ с. Избища войски редифи отъ охридския табуръ заобиколили ги и всички 9 души избили. Когато на другия день отидохме да ги намѣримъ, тръпки ни побиха по тѣлото отъ обезобразнитѣ и люто измъчени трупове: едни бѣха съ отрѣзани уши и носъ и избодени очи, други съ строшени глава и отрѣзани рѫцѣ и крака. На двама бѣха извадени всички зѫби. Всички бѣха пронизани и съ по два куршуми и мушнати задъ ухото.[9]

При избухването на Балканската война седем души от Болно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1924 година на километър южно от селото е изградена църквата „Света Троица“ и там са преместени от „Свети Атанасий“ селските гробища.[6] В 1965 година на три километра южно от селото е изградена малката манастирска църква „Свети Наум“.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители, от които:[12]

Националност Всичко
македонци 234
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Болно
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Димитър Богоевски (1918 – 1942), югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ставрев – Мире (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Богоев (? – 1908), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Трайчев Попов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов Боримечков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Митруш Нанчев Герасов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Митров Манчев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Апостолов, български революционер от ВМОРО[15][18]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Тасев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Нечов, български революционер от ВМОРО[18]
Починали в Болно

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 50.
  2. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
  5. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  6. ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 53.
  7. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 15.
  8. ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 99.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 100.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  11. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 54.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-09 
  13. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 65.
  14. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  18. ↑ а б Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Михаил Христов Макашовски (23). // Вечер, 08/06/2018. Посетен на 3 юни 2021 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Болно&oldid=11487151“.