Болно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болно
Болно
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
41.1094° с. ш. 20.9722° и. д.
Болно
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 934 m
Население 237 души (2002)
Демоним болнци (боунци)[1]
Пощенски код 7310
МПС код ВТ

Болно (на македонска литературна норма: Болно) е село в Община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на изток от град Ресен, в планината Галичица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Болно е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бохчо (Bohtcho) е посочено като село с 55 домакинства и 135 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Боуно има 500 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Боуно има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Българската църква е кръстена „Свети Атанас“.[5] Изградена е в 1846 година.[6]

По време на Илинденското въстание Боуно е неколкократно нападнато от турски аскер и башибозук, цялото е ограбено и са опожарени всички 96 къщи. Убити са Тасе Кърстев, Наум Стойчев, Динка Тасева, Менка Митрева, Кръсте Настев, Митре Тасев, Ристе Тасев, Стефо Настев, изнасилени са някои от селските жени, а четниците Митре Темелков, Трайчо Митрев, Кирчо Василев, Кипре Василев, Иванчо Радев, Кърсте Настев, Стефо Наумов, Тано Ристов, Нанчо Ставрев, Гошо Цветков и Никола Митов са зверски убити, след дадената от султана амнистия.[7]

При избухването на Балканската война седем души от Болно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1924 година на километър южно от селото е изградена църквата „Света Троица“ и там са преместени от „Свети Атанасий“ селските гробища.[6] В 1965 година на три километра южно от селото е изградена малката манастирска църква „Свети Наум“.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители, от които:[10]

Националност Всичко
македонци 234
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Болно
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Димитър Богоевски (1918 – 1942), югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ставрев – Мире (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Богоев (? – 1908), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Трайчев Попов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов Боримечков, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Митруш Нанчев Герасов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Митров Манчев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Апостолов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Тасев, български революционер
Починали в Болно

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 50.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
  5. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  6. а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 53.
  7. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.15
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  9. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 54.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 65.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония