Болно
|
Болно Болно |
|
|---|---|
| — село — | |
  Болно |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 934 m |
| Население | 237 души (2002) |
| Демоним | болнци (боунци)[1] |
| Пощенски код | 7310 |
| МПС код | ВТ |
Болно (на македонска литературна норма: Болно) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на изток от град Ресен, в планината Галичица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Болно е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бохчо (Bohtcho) е посочено като село с 55 домакинства и 135 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Боуно има 500 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Боуно има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Българската църква е кръстена „Свети Атанас“.[5] Изградена е в 1846 година.[6]
По време на Илинденското въстание Боуно е неколкократно нападнато от турски аскер и башибозук, цялото е ограбено и са опожарени всички 96 къщи. Убити са Тасе Кърстев, Наум Стойчев, Динка Тасева, Менка Митрева, Кръсте Настев, Митре Тасев, Ристе Тасев, Стефо Настев, изнасилени са някои от селските жени, а четниците Митре Темелков, Трайчо Митрев, Кирчо Василев, Кипре Василев, Иванчо Радев, Кърсте Настев, Стефо Наумов, Тано Ристов, Нанчо Ставрев, Гошо Цветков и Никола Митов са зверски убити, след дадената от султана амнистия[7].
При избухването на Балканската война седем души от Болно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1924 година на километър южно от селото е изградена църквата „Света Троица“ и там са преместени от „Свети Атанасий“ селските гробища.[6] В 1965 година на три километра южно от селото е изградена малката манастирска църква „Свети Наум“.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители, от които:[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 234 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Болно
Димитър Богоевски (1918 – 1942), югославски партизанин
Димитър Ставрев – Мире (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[11]- Евтим Богоев (? – 1908), български революционер
- Ефтим Трайчев Попов, български революционер от ВМОРО[12]
- Коста Христов Боримечков, български революционер от ВМОРО[13]
- Митруш Нанчев Герасов, български революционер от ВМОРО[14]
- Никола Митров Манчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Петре Апостолов, български революционер от ВМОРО[13]
- Ставре Тасев, български революционер
- Починали в Болно
- Димитър Богоевски (1918 – 1942), югославски партизанин
- Евтим Богоев (? – 1908), български революционер
- Стефан Наумов (1920 – 1942), югославски партизанин
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86 – 87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168 – 169.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на The Macedonian Tribune, Indianapolis, 1940, стр.42.
- ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 53.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.15
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 54.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.65
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| ||||||||
Портал „