Долно Дупени
| Долно Дупени Долно Дупени | |
|---|---|
| — село — | |
 Стара къща в Долно Дупени | |
  Долно Дупени | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 1026 m |
| Население | 235 души (2002) |
| Пощенски код | 7318 |
| МПС код | ВТ |
| Долно Дупени в Общомедия | |
Долно Дупени (на македонска литературна норма: Долно Дупени) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Дупени, спахийски зиамет и тимар, с 49 ханета гяури, 63 ергени гяури и 7 вдовици гяурки.[1]
В края на XIX век Долно Дупени е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дупене (Doupéné) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 38 жители българи.[2]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Долно Дупени има 220 жители българи християни.[3]
По време на Илинденското въстание в Горно и Долно Дупени са убити от башибозук Наум Трайчев, Георги Наумов, Ставре Христов, селския протогер, Митре Наумов, Петре Георгиев, Трайче Митрев, Велика Гащева, Кира Янева и Елена Янева, тежко ранени са Костадин Митрев, Наум Иванов, София Иванова, Лена Наскова, София Ненова и Дафина Славова, а всичките 65 къщи са ограбени и изгорени. Селото дава 22 души четници във въстанието, от които загиват Христо Наум, Никола Стефов, Нанчо Танев и Кърсте Танев.[4][5]
След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Долно Дупени се състои от 200 българи екзархисти. В селото има българско училище.[7]
Според преброяването от 2002 година селото.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 234 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Във и около Долно Дупени има 11 църкви. „Свети Атанасий“ е възрожденска църква от 1864 година, изградена върху по-стара от XVII век. „Света Богородица“ е манастирска църква на 2 километра североизточно от селото от началото на XX век. „Свети Архангел Михаил“ (1883) е разположена в селото. Живописта е запазена само в апсидата, а църквата има регистрирани като паметници на културата икони. За разположената югоизточно от селото „Свети Илия“ се предполага, че е градена върху по-стара църква. Скромната по размери „Свети Врачи“ е на 3-4 километра източно от селото. „Свети Никола“, на 1 km източно, също е малка със скромна архитектура. Такива са и разположената на 1 km южно „Свети Димитър“, разположената на изток „Света Петка“ и на югоизток „Свети Филип“. „Св. св. Кирил и Методий“ е селска църква от 1911 година.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Дупени
Д-р Ангел Рабушев, български лекар и революционер, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени.[10]
Владо Поповски (р. 1941), македонски юрист- Драги Митревски (р. 1959), македонски археолог
- Евтим Гещаков (1867 – ?), деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени[11]
- Живко Шуменов, български общественик, деец на МПО
- Константин Танев (1888 - ?), завършил история и география в Женевския университет в 1911 година, роден в Горно или Долно Дупени[12]
- Кръстин Филипов Попов, български революционер от ВМОРО[13]
- Митре Стефанов Пайков, български революционер от ВМОРО[13]
- Лазар Тодоров Пайков, български революционер от ВМОРО[13]
- Лазар Тодоров Трайков, български революционер от ВМОРО[14]
- Никола Оджаков, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени, войвода на дупенската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[15]
- Павле Йованов Христов, български революционер от ВМОРО[13]
- Петре Георгиевски (р. 1940), университетски професор и социолог от Северна Македония
- Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер от ВМОРО
- Христо Котев Петрев, български революционер от ВМОРО[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-14
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
| ||||||||
Портал „