Долно Дупени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долно Дупени
Долно Дупени
— село —
Стара къща в Долно Дупени
Стара къща в Долно Дупени
Macedonia relief location map.jpg
40.8756° с. ш. 21.1197° и. д.
Долно Дупени
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1 026 m
Население (2002) 235 души
Пощенски код 7318
МПС код ВТ
Долно Дупени в Общомедия

Долно Дупени (на македонска литературна норма: Долно Дупени) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век Долно Дупени е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дупене (Doupéné) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 38 жители българи.[1]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Долно Дупени има 220 жители българи християни.[2]

По време на Илинденското въстание в Горно и Долно Дупени са убити от башибозук Наум Трайчев, Георги Наумов, Ставре Христов, селския протогер, Митре Наумов, Петре Георгиев, Трайче Митрев, Велика Гащева, Кира Янева и Елена Янева, тежко ранени са Костадин Митрев, Наум Иванов, София Иванова, Лена Наскова, София Ненова и Дафина Славова, а всичките 65 къщи са ограбени и изгорени. Селото дава 22 души четници във въстанието, от които загиват Христо Наум, Никола Стефов, Нанчо Танев и Кърсте Танев[3].

След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4]. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Долно Дупени се състои от 200 българи екзархисти. В селото има българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото.[6]

Националност Всичко
македонци 234
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Във и около Долно Дупени има 11 църкви. „Свети Атанасий“ е възрожденска църква от 1864 година, изградена върху по-стара от XVII век. „Света Богородица“ е манастирска църква на 2 километра североизточно от селото от началото на 20 век. „Свети Архангел Михаил“ (1883) е разположена в селото. Живописта е запазена само в апсидата, а църквата има регистрирани като паметници на културата икони. За разположената югоизточно от селото „Свети Илия“ се предполага, че е градена върху по-стара църква. Скромната по размери „Свети Врачи“ е на 3-4 километра източно от селото. „Свети Никола“, на 1 km източно, също е малка със скромна архитектура. Такива са и разположената на 1 km южно „Свети Димитър“, разположената на изток „Света Петка“ и на югоизток „Свети Филип“. „Св. св. Кирил и Методий“ е селска църква от 1911 година.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Дупени
  • България Д-р Ангел Рабушев, български лекар и революционер, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени.[8]
  • Република Македония Владо Поповски (1941 - ), юрист от Република Македония
  • България Евтим Гещаков (1867 - ?), деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени[9]
  • България Живко Шуменов, български общественик, деец на МПО
  • България Никола Оджаков, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени, войвода на дупенската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[10]
  • Република Македония Петре Георгиевски (р. 1940), университетски професор и социолог от Република Македония
  • България Спиро Симеонов (1881 - ?), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.88-89.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.242.
  3. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
  4. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г.
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 217.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 121.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония