Долно Дупени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Дупени
Долно Дупени
— село —
Стара къща в Долно Дупени
Стара къща в Долно Дупени
Macedonia relief location map.jpg
40.8756° с. ш. 21.1197° и. д.
Долно Дупени
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1026 m
Население (2002) 235 души
Пощенски код 7318
МПС код ВТ
Долно Дупени в Общомедия

Долно Дупени (на македонска литературна норма: Долно Дупени) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Долно Дупени е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дупене (Doupéné) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 38 жители българи.[1]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Долно Дупени има 220 жители българи християни.[2]

По време на Илинденското въстание в Горно и Долно Дупени са убити от башибозук Наум Трайчев, Георги Наумов, Ставре Христов, селския протогер, Митре Наумов, Петре Георгиев, Трайче Митрев, Велика Гащева, Кира Янева и Елена Янева, тежко ранени са Костадин Митрев, Наум Иванов, София Иванова, Лена Наскова, София Ненова и Дафина Славова, а всичките 65 къщи са ограбени и изгорени. Селото дава 22 души четници във въстанието, от които загиват Христо Наум, Никола Стефов, Нанчо Танев и Кърсте Танев[3].

След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4]. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Долно Дупени се състои от 200 българи екзархисти. В селото има българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото.[6]

Националност Всичко
македонци 234
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Във и около Долно Дупени има 11 църкви. „Свети Атанасий“ е възрожденска църква от 1864 година, изградена върху по-стара от XVII век. „Света Богородица“ е манастирска църква на 2 километра североизточно от селото от началото на XX век. „Свети Архангел Михаил“ (1883) е разположена в селото. Живописта е запазена само в апсидата, а църквата има регистрирани като паметници на културата икони. За разположената югоизточно от селото „Свети Илия“ се предполага, че е градена върху по-стара църква. Скромната по размери „Свети Врачи“ е на 3-4 километра източно от селото. „Свети Никола“, на 1 km източно, също е малка със скромна архитектура. Такива са и разположената на 1 km южно „Свети Димитър“, разположената на изток „Света Петка“ и на югоизток „Свети Филип“. „Св. св. Кирил и Методий“ е селска църква от 1911 година.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Дупени
  • Flag of Bulgaria.svg Д-р Ангел Рабушев, български лекар и революционер, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени.[8]
  • Flag of Macedonia.svg Владо Поповски (1941 -), юрист от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Гещаков (1867 – ?), деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Живко Шуменов, български общественик, деец на МПО
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Оджаков, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени, войвода на дупенската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[10]
  • Flag of Macedonia.svg Петре Георгиевски (р. 1940), университетски професор и социолог от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.88-89.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  3. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
  4. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г.
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 217.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 121.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония