Брайчино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брайчино
Брајчино
— село —
Старото училище
Старото училище
Reliefkarte Mazedonien.png
40.9064° с. ш. 21.1592° и. д.
Брайчино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1138 m
Население 134 души (2002)
Пощенски код 7310, 7318
МПС код ВТ
Брайчино в Общомедия

Брайчино (на македонска литературна норма: Брајчино) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в планината Баба, южно от град Ресен, като Песпанското езеро остава 7 км на изток, а гръцко-македонската граница на юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Брайчино

Районът на селото е богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти). Кула е средновековна твърдина, разположена е на 1 km източно от селото, на високо плато, на чиято повърхност се наблюдават грамади от градежен материал и контурите от отбраителните съоръжения. В непосредната близост на църквата „Свети Атанас“, при изграждането на патя към радио-релейната станция са повредени няколко средновековни гроба изградени от каменни плочи, с ориентация изток-запад.

Между Брайчино и Курбиново се намира църквата „Света Петка“, която е от късното средновековие.[1] В XIX век Брайчино е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Райчино е посочено като село в каза Ресен с 34 домакинства и 92 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брайчино има 340 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Брайчино има 480 българи екзархисти и работи българско училище.[4] Първото българско училище е открито в селото през 1875 година[5].

По време на Илинденското въстание Брайчино е нападнато от турски аскер, опожарени са 77 къщи и цялото село е ограбено. Населението бяга в планината, но е обкражено от башибозука и са убити Танчо Ничев, Митре Тегов, Христо Иванов, Тасе Спиров, Тане Стоянов, Петре Ничев, Коте Янкулов, Василка Янева и Яна Симова. После населението е отведено в Наколец и е измъчвано от Рустем от Пъпле, Рашид от Наколец и Дельо онбаши от Крани. От Брайчино загива и четникът Васил Стефанов[6].

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брайчино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В селото има пет църкви. „Свети Никола“ е от 1871-1872 година. „Свети Архангел“ е на 1,5 km от селото и е от по-ново време. „Свети Илия“ на 2 km източно е от 1919 година. „Свети Атанас“, разположена югозападно от селото, е изградена върху по-стар сакрален обект. Изписани са олтарът и северната стена. Малката и неугледна „Света Богородица“ е разположена северно от селото.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 133
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брайчино
  • Flag of Bulgaria.svg Йован Илиев Вържов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Киро Христов Ташов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстин Спиров Попов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of North Macedonia.svg Flag of Canada (Pantone).svg Луи Темелковски (р.1954), канадски политик
  • Flag of North Macedonia.svg Мето Йовановски (1928-2016), писател и общественик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Настас Цветков Наумов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Сандро Илиев Вършов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Спасе Наумов Кожов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Донев Попянев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Ангелев Попов, български революционер от ВМОРО[11]
Свързани с Брайчино
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Нунов, български учител в селото между 1872-1873 година[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89. Данните може да се отнасят и за Райца.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  5. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на The Macedonian Tribune, Indianapolis, 1940, стр.44.
  6. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-12-08 
  9. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.479.
     Портал „Македония“         Портал „Македония