Долно Перово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Перово
Долно Перово
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41° с. ш. 21° и. д.
Долно Перово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 838 m
Население 175 души (2002)
Пощенски код 7315
МПС код ВТ
Долно Перово в Общомедия

Долно Перово, понякого Долно Берово, (на македонска литературна норма: Долно Перово) е село в Община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспанското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Перово е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

В Перово, българско село, открих стара църква, посветена на Свети Атанасий, в която лежаха неупотребявани 20 ръкописни и 2 старопечатни славянски книги.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Перово село (Pérovo-selo) е посочено като село със 72 домакинства и 198 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Перово има 590 жители, всички българи християни.[3]

По време на Илинденското въстание в Перово са изгорени всички 85 къщи, убити са Босилко Митрев и Иван Къркяланов и е отвлечен добитъка. От селската чета, наброяваща 50 души, загива Георги Чавкалов [4].

След въстанието в 1904 година цялото село (Берово) минава под върховенството на Българската екзархия.[5][6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Перово има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[7] Българската църква „Св. Атанас“ е построена през 1867 година[8].

Според преброяването от 2002 година селото има 175 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 175
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Перово
  • Flag of Bulgaria.svg Андрея Толев, войвода на селска чета от Перово през Илинденско-Преображенското въстание[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Печенков, войвода на селска чета от Перово през Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Flag of North Macedonia.svg Илия Чавкаловски (р. 1941), географ от Северна Македония
Починали в Долно Перово
Свързани с Долно Перово
  • Flag of North Macedonia.svg Зоран Коняновски, министър на отбраната от ВМРО-ДПМНЕ
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Лазов от Кривени, войвода на четата на Перово в Илинденско-Преображенското въстание[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.
  6. Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ, С., 1995, с. 41
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  8. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония