Долно Перово
|
Долно Перово Долно Перово |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Долно Перово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 838 m |
| Население | 175 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Долно Перово в Общомедия | |
Долно Перово, понякого Долно Берово, (на македонска литературна норма: Долно Перово) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспанското езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Перово е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
| „ | В Перово, българско село, открих стара църква, посветена на Свети Атанасий, в която лежаха неупотребявани 20 ръкописни и 2 старопечатни славянски книги.[1] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Перово село (Pérovo-selo) е посочено като село със 72 домакинства и 198 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Перово има 590 жители, всички българи християни.[3]
По време на Илинденското въстание в Перово са изгорени всички 85 къщи, убити са Босилко Митрев и Иван Къркяланов и е отвлечен добитъка. От селската чета, наброяваща 50 души, загива Георги Чавкалов [4].
След въстанието в 1904 година цялото село (Берово) минава под върховенството на Българската екзархия.[5][6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Перово има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[7] Българската църква „Св. Атанас“ е построена през 1867 година[8].
Според преброяването от 2002 година селото има 175 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 175 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Перово
Андрея Толев, войвода на селска чета от Перово през Илинденско-Преображенското въстание[10]- Ефтим Печенков, войвода на селска чета от Перово през Илинденско-Преображенското въстание[11]
Илия Чавкаловски (р. 1941), географ от Северна Македония
- Починали в Долно Перово
- Александър Панайотов (1878 – 1903), български военен и революционер
- Свързани с Долно Перово
- Зоран Коняновски, министър на отбраната от ВМРО-ДПМНЕ
- Стефан Лазов от Кривени, войвода на четата на Перово в Илинденско-Преображенското въстание[12]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ, С., 1995, с. 41
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.42.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 129.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
| ||||||||
Портал „