Долно Перово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Перово
Долно Перово
— село —
Викиекспедиција Преспа 249.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.0142° с. ш. 20.9894° и. д.
Долно Перово
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина838 m
Население175 души (2002)
Пощенски код7315
МПС кодВТ
Долно Перово в Общомедия

Долно Перово, понякого Долно Берово, (на македонска литературна норма: Долно Перово) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на юг от град Ресен, на брега на Преспанското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Перова, хас на Байрам паша, мирмиран на Румелия, със 7 ханета гяури и 4 ергени гяури.[1]

В XIX век Долно Перово е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

В Перово, българско село, открих стара църква, посветена на Свети Атанасий, в която лежаха неупотребявани 20 ръкописни и 2 старопечатни славянски книги.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Перово село (Pérovo-selo) е посочено като село със 72 домакинства и 198 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Перово има 590 жители, всички българи християни.[4]

По време на Илинденското въстание в Перово са изгорени всички 85 къщи, убити са Босилко Митрев и Иван Къркяланов и е отвлечен добитъка. От селската чета, наброяваща 50 души, загива Георги Чавкалов.[5] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[6]

Разказ на бай Кръсте от Перово за разорението на селото в 1903 г.

Нашето село... изгорѣ на 18.[7] августь въ понедѣлникъ. Когато войски и башибозукъ го нападнаха, въ него не намѣриха никого. Изгориха ни кѫщитѣ и ни откараха живата стока. Цѣлото население се криеше между тръстиката въ езерото (Прѣспанското). Тия скривалища бѣхме приготвили прѣдварително по слѣдния начинъ: качвахме се на лодки и по пзвѣстни намъ канали прониквахме отъ къмъ вѫтрѣ въ гѫстата тръстика, която покрива езерото на голѣмо разстояние отъ брѣга му. Тръстиката е висока на мѣста 4, а на други 5 метра. Отрѣзваше се 20-30 см. високо надъ водата въ едно пространство отъ 5-7 кв. м. и се вързваше на снопчета, които се постилаха върху якитѣ стръкове. По такъвъ начинъ жилището за едно сѣмейство бѣше приготвено. То се настаняваше върху снопчетата, а за прѣдпазване отъ слънчевия пекъ одърътъ се покриваше пакъ съ тръстикови пречки. На близко едно мѣсто до първото скривалище по сѫщия начинъ се приготвяше друго за едно или нѣколко сѣмейства. Въ тия надезерни одри цѣлото население отъ Перово и много сѣмейства отъ съсѣднитѣ села се криеха повече отъ два мѣсеца, безъ ни най-малко да подозира войската или башибозука за това. Най-сетнѣ въ първитѣ дни на мѣсецъ септемврий нашитѣ жилища бѣха издадени и ние се видѣхме заобиколени отъ войски и башибозукъ, които убиха двама селяни старци. Тукъ биде убитъ и районния инспекторъ Панайотовъ. Населението слѣдъ това се пръсна по здравитѣ села, дѣто и до сега живѣе. Сѫщеврѣменно съ нашето село изгориха и ближнитѣ двѣ села Вълкодере и Покървеникъ. Тѣ сѫ малки селца отъ 10 и 35 кѫщи, нъ и двѣтѣ имаха много жива стока.[6]

След въстанието в 1904 година цялото село (Берово) минава под върховенството на Българската екзархия.[8][9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Перово има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[10] Българската църква „Св. Атанас“ е построена през 1867 година.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 175 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 175
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Перово
  • Flag of Bulgaria.svg Андрея Толев, войвода на селска чета от Перово през Илинденско-Преображенското въстание[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Печенков, войвода на селска чета от Перово през Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Flag of Macedonia.svg Илия Чавкаловски (р. 1941), географ от Северна Македония
Починали в Долно Перово
Свързани с Долно Перово
  • Flag of Macedonia.svg Зоран Коняновски, министър на отбраната от ВМРО-ДПМНЕ
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Лазов от Кривени, войвода на четата на Перово в Илинденско-Преображенското въстание[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  2. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
  6. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 107.
  7. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 106.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  9. Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ – началото на ХХ в. МНИ, С., 1995, с. 41
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  11. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-15 
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.