Езерани
Езерани Езерани |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Горна Преспа |
Надм. височина | 844 m |
Население | 203 души (2002) |
Пощенски код | 7315 |
МПС код | ВТ |
Езерани в Общомедия |
Езерани (на македонска литературна норма: Езерани) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e разположено на юг от град Ресен, в Преспанското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Езерани е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Езерни (Esérrni) е посочено като село с 25 домакинства и 70 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Езерани има 240 жители, всички българи християни.[3]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и е убит Мице Иванов[4].
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Езерени има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.[5][6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в Царев двор Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват, ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 203 жители.[9]
Националност | Всичко |
македонци | 203 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Езерани
Ставре Христов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[10]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на The Macedonian Tribune, Indianapolis, 1940, стр.43.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-12-23
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 778.
|