Езерани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Езерани
Езерани
— село —
Викиекспедиција Преспа 285.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.0281° с. ш. 21.0222° и. д.
Езерани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 844 m
Население 203 души (2002)
Пощенски код 7315
МПС код ВТ
Езерани в Общомедия

Езерани (на македонска литературна норма: Езерани) е село в Община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e разположено на юг от град Ресен, в Преспанското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Езерани е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Езерни (Esérrni) е посочено като село с 25 домакинства и 70 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Езерани има 240 жители, всички българи християни.[3]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и е убит Мице Иванов.[4]

В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Езерени има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.[5][6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в Царев двор Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват, ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 203 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 203
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Езерани
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Христов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.
     Портал „Македония“         Портал „Македония