Горно Дупени
Горно Дупени Горно Дупени |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Горна Преспа |
Надм. височина | 865 m |
Население | 59 души (2002) |
Пощенски код | 7315 |
МПС код | ВТ |
Горно Дупени в Общомедия |
Горно Дупени (на македонска литературна норма: Горно Дупени) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на юг от град Ресен, в източните склонове на Галичица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Горно Дупени е село в Битолска кааза, нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дупене (Doupéné) е посочено като село с 66 домакинства и 170 жители мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дупени има 242 жители българи християни.[2]
По време на Илинденското въстание в Горно и Долно Дупени са убити от башибозук Наум Трайчев, Георги Наумов, Ставре Христов, селския протогер, Митре Наумов, Петре Георгиев, Трайче Митрев, Велика Гащева, Кира Янева и Елена Янева, тежко ранени са Костадин Митрев, Наум Иванов, София Иванова, Лена Наскова, София Ненова и Дафина Славова, а всичките 65 къщи са ограбени и изгорени. Селото дава 22 души четници във въстанието, от които загиват Христо Наум, Никола Стефов, Нанчо Танев и Кърсте Танев.[3][4]
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дупени има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[5] Българската църква „Св. Тодор“ е построена през 1848 година.[6]
При избухването на Балканската война 8 души от Дупени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 59 жители македонци.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 59 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Дупени
Ангел Рабушев, български лекар и революционер, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени.[9]
Евтим Гещаков (1867 – ?), деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени
Константин Танев (1888 - ?), завършил история и география в Женевския университет в 1911 година, роден в Горно или Долно Дупени[10]
Косте Нонев Стоянов, български революционер от ВМОРО[11]
Никола Оджаков, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени, войвода на дупенската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[12]
Никола Стоянов Маринчев, български революционер от ВМОРО[13]
Стефо Настев Личов, български революционер от ВМОРО[14]
Цветко Христов Георгиев, български революционер от ВМОРО[15]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
|