Горно Дупени
| Горно Дупени Горно Дупени | |
|---|---|
| — село — | |
  Горно Дупени | |
| Страна |
 Република Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 865 m |
| Население (2002) | 59 души |
| МПС код | ВТ |
Горно Дупени (на македонска литературна норма: Горно Дупени) е село в Община Ресен, Република Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на юг от град Ресен, в източните склонове на Галичица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Горно Дупени е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дупене (Doupéné) е посочено като село с 66 домакинства и 170 жители мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дупени има 242 жители българи християни.[2]
По време на Илинденското въстание в Горно и Долно Дупени са убити от башибозук Наум Трайчев, Георги Наумов, Ставре Христов, селския протогер, Митре Наумов, Петре Георгиев, Трайче Митрев, Велика Гащева, Кира Янева и Елена Янева, тежко ранени са Костадин Митрев, Наум Иванов, София Иванова, Лена Наскова, София Ненова и Дафина Славова, а всичките 65 къщи са ограбени и изгорени. Селото дава 22 души четници във въстанието, от които загиват Христо Наум, Никола Стефов, Нанчо Танев и Кърсте Танев[3].
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дупени има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Българската църква „Св. Тодор“ е построена през 1848 година[5].
Според преброяването от 2002 година селото има 59 жители македонци.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 59 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Дупени
Д-р Ангел Рабушев, български лекар и революционер, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени.[7]- Евтим Гещаков (1867 - ?), деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени
- Никола Оджаков, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Дупени, войвода на дупенската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 121.
| Населени места в Община Ресен | 
| |
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
Портал „
