Направо към съдържанието

Ървати

Ървати
Арвати
— село —
40.9436° с. ш. 21.1131° и. д.
Ървати
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областДолна Преспа
Надм. височина1288 m
Население142 души (2002)
Демонимърващани[1]
Пощенски код7317
МПС кодВТ
Ървати в Общомедия

Ървати (на македонска литературна норма: Арвати) е село в община Ресен, Северна Македония.

Селото е планинско, разположено в областта Долна Преспа, на 3 km източно от Песпанското езеро, на 900 m надморска височина в дълбока долина в планината Баба над село Крани. През селото минава реката Шара, известна и като Ърватска и Кранска река. На север граничи със землищата на Сливница, Маловище, Нижеполе и Злокукяни, на юг с Брайчино и Щърбово, а на запад с Крани. Землището на Ървати е 2907 ha (около 29 km2) и е предимно гори – широколистни и иглолистни и пасища. 215,2 ha са обработваема земя, 1098 пасища и 1562,9 гори.[2]

Според местни предания селото се е местило два пъти, поради болести. Първото му положение е било в местността Павлоец на 3 km източно, на левия бряг на Шара, а второто – в местността Грамада на 1 km източно, на десния бряг на реката.[2]

В XIX век Ървати е смесено село в Битолска кааза, нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ървати (Arvati) е посочено като село в каза Ресен с 45 домакинства и 56 жители мюсюлмани и 80 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Хървати (Ървати) има 160 жители българи християни, 100 арнаути мохамедани и 65 цигани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ървати е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 59 къщи.[5]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ървати има 200 българи екзархисти и 186 албанци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 137 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 51
албанци 85
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 0

В селото има няколко християнски храма – всичките обновени в ХХ век. В горния източен край е куполната еднокорабна църква „Успение Богородично“, обновена в периода между двете световни войни върху средновековни основи. Около нея има старо гробище.[8] По-малките параклиси са „Света Неделя“ и старата гробищна „Свети Никола“. Най-голям храм е новата гробищна „Свети Архангел Михаил“, която съдейки по архитектурата е градена в 30-те или 40-те години на ХХ век.[9][10]

Родени в Ървати
  1. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 36.
  2. а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 35.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007 
  8. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 38.
  9. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 11. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
  10. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 21. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.