Ървати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ървати
Арвати
— село —
Викиекспедиција Преспа 222.jpg
Macedonia relief location map.jpg
40.9436° с. ш. 21.1131° и. д.
Ървати
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1 288 m
Население (2002) 142 души
Пощенски код 7318
МПС код ВТ
Ървати в Общомедия

Ървати (на македонска литературна норма: Арвати) е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Преспа, недалеч от Песпанското езеро, в подножието на планината Баба над село Крани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Ървати е смесено село в Битолска кааза, нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ървати (Arvati) е посочено като село в каза Ресен с 45 домакинства и 56 жители мюсюлмани и 80 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Хървати (Ървати) има 160 жители българи християни, 100 арнаути мохамедани и 65 цигани.[2]

В началото на 20 век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ървати има 200 българи екзархисти и 186 албанци.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 137 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 51
албанци 85
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 0

В селото има няколко християнски храма - всичките обновени в ХХ век. В горния източен край е куполната еднокорабна църква „Успение Богородично“. По-малките параклиси са „Света Неделя“ и „Свети Никола“. Най-голям храм е гробищната „Свети Архангел Михаил“, която съдейки по архитектурата е градена в 30-те или 40-те години на ХХ век. Представлява трикорабна сграда със седемстранна абсида на изток с два реда от по четири прозореца от юг и север покрай входовете в наоса. Иконостасът е двуредов, а иконите са работени според подписите от 1929 до 1937 година.[5][6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ървати

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 11. Посетен на 2015-07-02.
  6. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 21.


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония