Ървати
| Ървати Арвати | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Ървати | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 1288 m |
| Население | 142 души (2002) |
| Демоним | ърващани[1] |
| Пощенски код | 7317 |
| МПС код | ВТ |
| Ървати в Общомедия | |
Ървати (на македонска литературна норма: Арвати) е село в община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е планинско, разположено в областта Долна Преспа, на 3 km източно от Песпанското езеро, на 900 m надморска височина в дълбока долина в планината Баба над село Крани. През селото минава реката Шара, известна и като Ърватска и Кранска река. На север граничи със землищата на Сливница, Маловище, Нижеполе и Злокукяни, на юг с Брайчино и Щърбово, а на запад с Крани. Землището на Ървати е 2907 ha (около 29 km2) и е предимно гори – широколистни и иглолистни и пасища. 215,2 ha са обработваема земя, 1098 пасища и 1562,9 гори.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местни предания селото се е местило два пъти, поради болести. Първото му положение е било в местността Павлоец на 3 km източно, на левия бряг на Шара, а второто – в местността Грамада на 1 km източно, на десния бряг на реката.[2]
В XIX век Ървати е смесено село в Битолска кааза, нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ървати (Arvati) е посочено като село в каза Ресен с 45 домакинства и 56 жители мюсюлмани и 80 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Хървати (Ървати) има 160 жители българи християни, 100 арнаути мохамедани и 65 цигани.[4]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ървати има 200 българи екзархисти и 186 албанци.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 137 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 51 |
| албанци | 85 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1 |
| други | 0 |
В селото има няколко християнски храма – всичките обновени в ХХ век. В горния източен край е куполната еднокорабна църква „Успение Богородично“, обновена в периода между двете световни войни върху средновековни основи. Около нея има старо гробище.[7] По-малките параклиси са „Света Неделя“ и старата гробищна „Свети Никола“. Най-голям храм е новата гробищна „Свети Архангел Михаил“, която съдейки по архитектурата е градена в 30-те или 40-те години на ХХ век.[8][9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ървати
Алексо Лозановски (р. 1934), поет от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 36.
- ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 35.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-23
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 38.
- ↑ Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 11. Посетен на 2 юли 2015.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 21. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
| ||||||||
Портал „