Шурленци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шурленци
Шурленци
— село —
41.0114° с. ш. 20.9353° и. д.
Шурленци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина830 m
Население89 души (2002)
Пощенски код7315
МПС кодВТ
Шурленци в Общомедия

Шурленци (на македонска литературна норма: Шурленци) е село в Община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на юг от град Ресен, в източните поли на планината Галичица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Шурленци е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Шурленци (Churlentzi) е посочено като село с 18 домакинства и 45 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шурленци има 120 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шурленци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[3]

В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Шурленци има 32 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 89 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 88
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Шурленци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-15