Галичица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Галичица
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
40.9417° с. ш. 20.8064° и. д.
Местоположение на картата на Северна Македония
Общи данни
Местоположение Северна Македония
 Албания
Най-висок връхМагаро
Надм. височина2254 m
Подробна карта
Галичица в Общомедия
Галичица, гледана от „Корита“

Галичица е планина в югозападната част на Северна Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.[1]

На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.

География[редактиране | редактиране на кода]

Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува гора (Мали и Тата). Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].

Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).

Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.

Биологично разнообразие[редактиране | редактиране на кода]

Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Северна Македония, а други са местни ендемични видове.

Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.

Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Северна Македония.

Други[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.

Панорамен изглед от Галичица с Охридското и Преспанското езеро

На Галичица е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]