Йован Цвиич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Цвиич
Јован Цвијић
сръбски географ и геолог
фотография от Милан Йованович, 1911
фотография от Милан Йованович, 1911

Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия

Религия Сръбска православна църква
Образование Белградски университет
Виенски университет
Научна дейност
Област Геология, география
Йован Цвиич в Общомедия

Йован Цвиич (на сръбски: Јован Цвијић) е сръбски географ[1] и геолог, председател на Сръбската кралска академия и ректор на Белградския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цвиич като млад

Йован Цвиич е роден през 1865 г. в Лозница. Баща му, Тодор Цвиич, е търговец. Майка му се казва Мария. Йован завършва началното училище в Лозница, а после продължава основното си образование в Лозница и Шабац. Средното си образование получава в Белград – в Първа белградска гимназия.

След като завършва гимназията през 1884 г., той иска да учи медицина в чужбина, но лознишката община не може да финансира неговото образование в чужбина. Тогава преподавателят му Владимир Карич от Шабачката гимназия, и бъдещ професор, му предлага да слуша лекции по география в университета в Белград. Цвиич се съгласява и още през същата година се записва в Природоматематическия факултет в Белградския университет. Цвиич завършва университета през 1888 г. и работи през 1888/89 г. като преподавател във Втора белградска гимназия. След 1889 г. се записва във Виенския университет да специализира физическа география и геология. Там получава държавна стипендия. Завършва университета през 1892 г., а през 1893 г. става доктор в университета. През март 1893 г. става редовен професор във Философския факултет в Белградския университет. Първо изнася лекции по физическа география и етнография, а после – само по география. Дисертацията му е озаглавена „Das Karstphänomen“.

През 1906 г. публикува „Няколко наблюдения върху етнографията на македонските славяни“. В книгата развива тезата, че широко разпространеното сред европейските етнографи от онова време схващане, че македонските славяни принадлежат към българската народност, е погрешно. Твърди, че македонските славяни нямат развито народностно чувство и са предразположени да станат сърби или българи.[2]

През 1909 г. като изразител на сръбската политика за неутрализиране на българските интереси в Македония, за първи път публикува етнографска карта, на която македонските славяни са изобразени като отделна етническа група.[1] Според антрополога Лоринг Данфорд картите на Цвиич са имали голямо влияние в следвоенна Европа и са способствали за разпространението на идеята за отделна група „македоно-славяни“, както и за приемането на правото на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словени да владее над голяма част от Македония.[1]

На 12 април 1921 г. е назначен за председател на Сръбската кралска академия.

Умира в Белград на 62 години през 1927 г.

Цвиич за българите[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Йован Цвиич в Белград

Йован Цвиич в своето съчинение „Балканският полуостров и южнославянските земи“ (Цвиjиh, 1885) пише, че „старото етнографско име българи е загубило през турското владичество своето етнографско значение“ и в по-голямата част на полуострова „с него се означава селското население, живяло под чифлишки режим“, a „името българи е загубило националното си значение и в обширни области на Балканите се употребява в икономически смисъл като рая, земеделец, селянин“. След основаването на Българската екзархия през 1870 и Освобождението на България през 1878 г. българското име придобива националното значение. Друго „откритие“ на Цвиич се отнася до въпроса как македонците станали българи. Според него „под тежкия стопански ред и турския натиск сръбското население на Вардарската област било готово съвсем да забрави своите исторически традиции, още повече, че неговите най-силни представители са отседнали на север“.

Друго „откритие“ на сръбския етнолог е, сред жителите на Македония липсва национално съзнание. Според него националното съзнание в Македония и Шоплука не е така развито. Две са областите, загубили своята народност и запазили следи от сръбската историческа традиция: (юнашки епос, задруга, семейна слава, исторически спомени за общност със сърбите) Македония и Шоплука. Източната граница на тази обща област според Цвиич е р. Искър и р. Струма. Но кои са българите и какъв е техния произход? На изток от Искър и Струма населението е различно. Там има много монголоидни типове, които се увеличават по посока на Черно море. След славяните през Долнодунавската равнина преминават туранските прабългари, печенези, кумани и татари, които се претопяват сред славянското население. Оттук произлиза разликата в етническия състав на източнобалканския тип и останалите славяни, с „които българите нямат устойчиви връзки“. Внушението на текста е, че българите не са част от южните славяни и не притежават типичните за тях културни черти, семейна и родова слава, юнашки епос и пр.

Тези представи за българите, македонците и шопите, които включват и други подобни по съдържание съчинения, създадени в края на XIX и началото на XX век са в основата на политическите претенциите на Сърбия към Македония и Шоплука. Те влияят при определянето на източната граница на Сърбо – Хърватско – Словенското кралство след Първата световна война и поставят началото на продължителен процес на насилствена промяна на идентичността на българите там.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Danforth, Loring M. The Macedonian conflict. Ethnic nationalism in a transnational world. Princeton, 1995.
  2. Райков, Димитър. „Димитър и Константин Миладинови“. гл. 8, Партиздат. София, 1986.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Јован Цвијић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Македония“         Портал „Македония