Долнодунавска низина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Долнодунавска равнина)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долнодунавска низина
Изглед от Долнодунавската равнина
Изглед от Долнодунавската равнина
Reliefkarte Rumänien.png
44° с. ш. 26° и. д.
Местоположение на картата на Румъния
Общи данни
Местоположение  Румъния
 България
 Сърбия
Надм. височина 10 – 200 m
Дължина 560 km
Ширина 60 – 200 km
Реки Дунав, Жиу, Олт, Арджеш, Яломица, Сирет, Искър, Осъм, Янтра
Инфраструктура
Селища Неготин, Видин, Крайова, Турну Мъгуреле, Свищов, Русе, Букурещ, Силистра, Кълъраш, Браила, Галац
Физикогеографска карта на Влашката низина, част от Долнодунавската равнина

Долнодунавската низина или Румънска низина е обширна низина в Югоизточна Европа в басейна на долното течение на река Дунав с дължина от запад на изток около 560 km и ширина от 60 – 70 km на запад до над 200 km на изток, простираща се основно на територията на Румъния, а периферните ѝ части – в пределите на Сърбия на запад и България на юг. Българската част на Долнодунавската равнина често е наричана Дунавска (хълмиста) равнина, а частта на север от Дунав – Влашка низина.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Граници, релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Низината е ограничена от Черно море на изток, Предбалкана на юг, пролома Железни врата на запад, предпланините на Карпатите и Молдовските възвишения на север, а на североизток преминава в Причерноморската низина, част от Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ е слабо наклонена от 150 – 200 m на запад до 10 – 50 m на изток и е слабо нахълмена, разчленена от речни долини, суходолия и оврази. В подножията на Карпатите има многочислени древни и съвременни наносни конуси. По долината на река Дунав и нейната делта големи пространства са заети от заблатени речни тераси в съчетание с крайречни езера (т.н. балти). Низината заема тектонска падина, запълнена от слабо нарушени мезозойски и кайнозайски наслаги, вторично препокрити с плейстоценски алувий и льос.[1]

Климат, води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен, континентален, засушлив. Средна януарска температура от -1 до -3°С, средна юлска 22-23°С. Годишна сума на валежите 400-600 mm. Лятото е сухо, а през зимата снежната покривка е неустойчива. Основна водна артерия е река Дунав, която я пресича от запад на изток. Други големи реки, всички нейни притоци са: Жиу, Олт, Ведя, Арджеш, Яломица, Сирет и др. леви; Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и др. десни. Всички те имат снежно-дъждовно подхранване, с ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие.[1]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават черноземните почви. По долините на реките са развити алувиалните почви, а по вододелите (предимно на северозапад) на места се срещат кафяви горски почви. Покриващите я по-рано тревисти степи са замеделски усвоени и основните селскостопански култури са пшеница, царевица, захарно цвекло, слънчоглед, рапица, овощни и зеленчукови градини, лозя. По вододелите на места се срещат малки и редки дъбови гори, а по долините на реките – малки горички от върба, елша, осика, топола и др., редуващи се с влажни ливади и тръстикови блата. По цялята низина с цел снегозадържане са заседени големи и дълги горски пояси.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Среднодунавската низина е един от най-гъсто заселените райони на Европа, като тук са разполжени множество големи градове: Неготин и др. в Сърбия, Крайова, Турну Мъгуреле, Букурещ, Кълъраш, Браила, Галац и др. в Румъния, Видин, Свищов, Русе, Силистра и др. в България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]