Огоста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За язовира вижте Огоста (язовир).

Огоста
Ogosta.jpg
Река Огоста в района на село Хайредин
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.
43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Монтана
Община Чипровци
Община Георги Дамяново
Община Монтана
Община Бойчиновци
Област Враца
Община Хайредин
Община Козлодуй
Община Мизия
Дължина 141,1 km
Водосборен басейн 3 157,1 km²
Отток 25,4 m³/s
Начало
Място северното подножие на
връх Вража глава,
Чипровска планина
Координати 43°20′22.92″ с. ш. 22°48′29.16″ и. д. / 43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.
Надм. височина 1 760 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 685-ти км) → Черно море
Координати 43°44′45.96″ с. ш. 23°53′07.08″ и. д. / 43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.
Надм. височина 27 m
Огоста в Общомедия
Карта на водосборният басейн на река Огоста

Огостаантичността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-то място сред реките на България.

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480 – 1490)[1] е записано:

Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село Лехчево), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено Огост: домакинства – 63, неженени – 5, мюсюлмани – 1, приход – 9266 (акчета).

— Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 m) в Чипровска планина, на около 1 760 m н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.

След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – „Огоста“. Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци – водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река Рибине (десен).

След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти km на 27 m н.в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1 km2[2], а границите му са следните:

  • на северозапад и север – с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица;
  • на изток, югоизток и юг – с водосборния басейн на река Искър;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Нишава.

Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Вировска река
  • Рибине 47 / 269
  • → Маринска бара
  • Скът 134 / 1 074

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m3/s, а при станция Мизия – 25,40 m3/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през август. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[3]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 22,80 31,60 45,60 48,30 49,60 33,60 14,30 7,01 10,10 5,91 15,50 20,20 25,40
количество (% от годишния обем) 7,50 10,40 15,00 15,90 16,30 11,00 4,70 2,30 3,30 5,10 6,60 7,50 100,0

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:

Стопанско значение, забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.

В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана – Белоградчик – Димово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца – Криводол – Бойчиновци – Гложене.

В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: „Лопушна“, „Чипровци“, „Кошарник“ и „Огоста“. В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.

Бреговете и водите на язовир „Огоста“ предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.

Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.[4]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
  2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  3. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.