Огоста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За язовира вижте Огоста (язовир).

Огоста
Ogosta.jpg
Река Огоста в района на село Хайредин
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.
43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Монтана
Община Чипровци
Община Георги Дамяново
Община Монтана
Община Бойчиновци
Област Враца
Община Хайредин
Община Козлодуй
Община Мизия
Дължина 141,1 km
Водосборен басейн 3157,1 km²
Отток 25,4 m³/s
Начало
Място северното подножие на
връх Вража глава,
Чипровска планина
Координати 43°20′22.92″ с. ш. 22°48′29.16″ и. д. / 43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.
Надм. височина 1760 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 685-ти км) → Черно море
Координати 43°44′45.96″ с. ш. 23°53′07.08″ и. д. / 43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.
Надм. височина 27 m
Огоста в Общомедия
Карта на водосборният басейн на река Огоста

Огостаантичността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-то място сред реките на България.

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480 – 1490) е записано: [1]

Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село Лехчево), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено Огост: домакинства – 63, неженени – 5, мюсюлмани – 1, приход – 9266 (акчета).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина, на около 1760 m н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.

След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – „Огоста“. Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци – водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река Рибине (десен).

След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти km на 27 m н.в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Огоста е 3157,1 km2[2], а границите му са следните:

  • на северозапад и север – с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица;
  • на изток, югоизток и юг – с водосборния басейн на река Искър;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Нишава.

Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Вировска река
  • Рибине 47 / 269
  • → Маринска бара
  • Скът 134 / 1 074

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m3/s, а при станция Мизия – 25,40 m3/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през август. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[3]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 22,80 31,60 45,60 48,30 49,60 33,60 14,30 7,01 10,10 5,91 15,50 20,20 25,40
количество (% от годишния обем) 7,50 10,40 15,00 15,90 16,30 11,00 4,70 2,30 3,30 5,10 6,60 7,50 100,0

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:

Стопанско значение, забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.

В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана – Белоградчик – Димово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца – Криводол – Бойчиновци – Гложене.

В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: „Лопушна“, „Чипровци“, „Кошарник“ и „Огоста“. В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.

Бреговете и водите на язовир „Огоста“ предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.

Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.[4]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
  2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  3. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.