Царацар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царацар
(Демирбаба, Крапинец)
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.5569° с. ш. 26.7569° и. д.
44.0442° с. ш. 26.5758° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Разград
Община Самуил,
Община Исперих
Община Завет, Област Силистра
Община Главиница
Община Тутракан
Дължина 108 km
Водосборен басейн 1 062,2 km²
Отток 0,063 m³/s
Начало
Място Самуиловските височини, от ЮЗ част на с. Хърсово, община Самуил
Координати 43°33′24.84″ с. ш. 26°45′24.84″ и. д. / 43.5569° с. ш. 26.7569° и. д.
Надм. височина 382 m
Устие
Място десен приток (като суходолие) на река Дунав (на 435-ти км) → Черно море
Координати 44°02′39.11″ с. ш. 26°34′32.88″ и. д. / 44.0442° с. ш. 26.5758° и. д.
Надм. височина 11 m

Царацар (до 29 юни 1942 г. Демир баба, след това Крапинец. Националният институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките използва името Царацар)[1][2]) е река в Североизточна България, област Разград – общини Самуил, Исперих и Завет и област Силистра – общини Главиница и Тутракан, десен приток на Дунав (влива се в него като суходолие). Дължината ѝ е 108 km, която ѝ отрежда 25-то място сред реките на България.

Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 m н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство „Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат – Тутракан и отново на север – до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-ти км), на 11 m н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие[3].

Площта на водосборният басейн на река Царацар е 1 062,2 km2, което представлява 0,1% от водосборния басейн на Дунав. В нея отляво се вливат два основни притока: Во̀йна (Лудня) и Чаирлък (Текедере).

Царацар е с основно дъждовно-снежно подхранване, но се подхранва и от множество карстови извори, които са частично каптирани, и които допринасят за разлика от останалите реки в Лудогорието и Добруджа, тя да има вода в коритото си много по-надолу от останалите. Въпреки всичко средният годишен отток при село Малък Поровец е много малък – едва 0,063 m3/s.

По течението на реката са разположени 9 села:

В горното и особено в долното течение на реката водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени множество микроязовири.

В землището село Старо село, на протежение от 9,6 km по долината на реката преминава част от второкласен път № 49 от Държавната пътна мрежа Търговище – Разград – Тутракан.

В местността „Сборяново“, край село Свещари, община Исперих се намира мюсюлманското светилище „Демир баба теке“ и тракийска гробница (Свещарска гробница). В границите на ловното стопанство „Ирихисар“ по отвесните скалисти брегове на реката има множество естествени пещери и интересни скални образувания.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 224.
  2. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 12 (УНИ-Я), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-34-0, стр. 4621.
  3. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2629.