Направо към съдържанието

Тутракан (община)

(пренасочване от Община Тутракан)
Община Тутракан
Общи данни
ОбластСилистра
Площ448.35 km²
Население11 259 души[1] (31 декември 2025)
25,1 души/km²
Адм. центърТутракан
Брой селища15
Сайтtutrakan.bg
Управление
КметДимитър Стефанов
(безпартиен; 2011)
Общ. съвет17 съветници
Община Тутракан в Общомедия
Топографска карта на община Тутракан.

Община Тутракан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в най-западната част на област Силистра. С площта си от 448,345 km2 заема 4-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 15,75% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Община Тутракан се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с преобладаваща надморска височина от 150 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 80 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, югоизточно от село Бреница202,2 m н.в., а най-ниската – 12 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Дунавец. В западния район на общината се простира източната част на обширната Бръшлянска низина (най-голямата крайдунавска низина в България), като тук надморската височина е от 13 – 14 m на север до 40 – 50 m на юг.

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 34 km (от km 419 до km 453, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Тутракан липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нея преминава едно голямо суходолие, дълбоко всечено сред околния терен – суходолието на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината южно от село Преславци на 66 m н.в. и с множество меандри се насочва на запад. Минава южно от селата Белица и Варненци и югозападно от последното достига границата с община Кубрат. След това завива на северозапад по границата с община Кубрат и отново навлиза изцяло в община Тутракан, вече със северна посока. Минава през село Старо село и навлиза в югоизточната част на Бръшлянската низина. Тук коритото му се изгубва в изградените множество напоителни и отводнителни канали. Преди тяхното изграждане суходолието е продължавало на север и се е „вливало“ в река Дунав западно от Тутракан, срещу остров Калимок, на 438 km.

На територията на община Тутракан има изградени няколко микроязовира (по-големи: „Антимово“, „Белица 1 и 2“, „Преславци“, „Боблъка“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона.

Общината се състои от 15 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2011 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Антимово3317,397КузгунСтаро село69564,662
Белица46433,937Сяново4018,453Сеново
Бреница17317,212Кара МехмедТутракан704064,444
Варненци26721,743ДенизлерТърновци29016,687Саръ гьол
Дунавец617,625СпанчовЦарев дол4311,842Вис кьой
Нова Черна123649,471Турски СмилЦар Самуил105841,961Кютюклии
Пожарево8629,725Косуй Българ, Генерал ДрагановоШуменци35428,652Дайдър
Преславци39314,434Ендже кьойОБЩО12178448,345няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 36/обн.08.02.1906 г. – преименува с. Кузгун на с. Антимово;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сияхлар на с. Ангелово;
– преименува с. Салихлер на с. Братимир;
– преименува с. Кара Мехмед (Карамехметлер) на с. Бреница;
– преименува с. Денизлер на с. Варненци;
– преименува с. Косуй Българ (Български косуй) на с. Генерал Драганово;
– преименува с. Спанчов на с. Дунавец;
– преименува с. Турски Смил (Тюрк Смил) на с. Нова Черна;
– преименува с. Меше махле на с. Полковник Бананово;
– преименува с. Ендже кьой на с. Преславци;
– преименува с. Калимок на с. Радецки;
– преименува с. Чауш махле на с. Софийци;
– преименува с. Саръ гьол на с. Търновци;
– преименува с. Вис кьой на с. Царев дол;
– преименува с. Дайдър на с. Шуменци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кютюклии на с. Цар Самуил;
  • МЗ № 3034/обн. 10.02.1944 г. – заличава с. Радецки и го присъединява като квартал на гр. Тутракан;
  • МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Генерал Драганово на с. Пожарево;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Бананово на с. Дъбравица;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Дъбравица и го присъединява като квартал на с. Варненци;
– заличава с. Софийци и го присъединява като квартал на с. Царев дол;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Ангелово и го присъединява като квартал на с. Старо село;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Братимир поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – повторно заличава с. Радецки и го присъединява като квартал на гр. Тутракан;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Сеново на с. Сяново.

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване
Численост
193422 433
194623 348
195626 738
196525 741
197524 698
198523 453
199221 774
200119 306
201115 374
202112 178
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[4]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо15 374971638627424184929100.0063.1925.124.820.260.546.04
Тутракан8641640116532323164260Тутракан74.0719.122.680.350.743.00
Нова Черна157465436348163Нова Черна41.5523.0630.554.00
Цар Самуил13982206068562Цар Самуил15.7343.340.5740.20
Старо село8998940Старо село99.440.00
Белица59458841Белица98.980.670.16
Шуменци5143092003Шуменци60.1138.910.58
Преславци49349200Преславци99.790.000.00
Търновци3783566Търновци94.171.58
Варненци321297190Варненци92.525.910.00
Бреница2352517732Бреница10.6375.3113.61
Пожарево13613400Пожарево98.520.000.00
Сяново757040001Сяново93.335.400.000.000.001.35
Антимово524840000Антимово92.307.690.000.000.000.00
Царев дол504801Царев дол96.000.002.00
Дунавец141400000Дунавец100.000.000.000.000.000.00

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

ЧисленостДял (в %)
Общо15 374100.00
Православие808152.56
Католицизъм500.32
Протестантство790.51
Ислям309420.12
Друго160.10
Нямат4653.02
Не се самоопределят13028.46
Непоказано228714.87

Награди на Община Тутракан

[редактиране | редактиране на кода]
  • Победител в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“, раздел „малки общини“. Приз за кмета д-р Димитър Стефанов за цялостната дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 62,4 km:

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 7 февруари 2019.
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)
  5. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)