Кубрат (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Община Кубрат
Kubrat Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Разград
Площ 439.93 km²
Население 18 908 души
Адм. център Кубрат
Брой селища 17
Сайт kubrat.bg
Управление
Кмет Алкин Неби
(ДПС)
Общ. съвет 21 съветници
   ДПС (11)
   ЗНС (5)
   ГЕРБ (2)
   Местна коалиция „НДПС“ – БСДП, НДПС (2)
   БСП за България (1)
Map of Kubrat municipality (Razgrad Province).png
Топографска карта на община Кубрат.

Община Кубрат е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозпадната част на област Разград. С площта си от 439,934 km2 заема 2-ро място сред 7-те общини на областта, което съставлява 18,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Скални образувания по долината на река Топчийска между Каменово и Топчии.

община Кубрат се намира в северната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 100 m на север до 250 m на юг. Южните райони на общината попадат в северозападната част на Лудогорското плато и тук южно от село Каменово, на границата с община Разград се намира най-високата ѝ точка – 284,7 m. Северно от село Юпер, на границата с община Тутракан е най-ниската ѝ точка – 38 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Община Кубрат е бедна на повърхностно течащи води. Нейна основна водна артерия е Топчийска река (89 km, десен приток на Дунав). По цялото си протежение в пределите на общината реката тече в дълбока, на места каньоновидна долина, до 70 – 80 m под околния терен. Реката навлиза в общината южно от Каменово, минава през него и продължава в северна посока. Западно от град Кубрат рязко завива на запад и продължава по границата с община Ветово. До град Кубрат реката има постоянно течение, след което пресъхва и нататък долината ѝ представлява суходолие, по което епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни течения. Югозападно от село Беловец суходолието завива на север и продължава по границата с община Русе, западно от село Сеслав, след което навлиза в община Сливо поле.

Поради недостига на повърхностно течащи води в общината са изградени множество микроязовири на малки реки и дерета, като водата която се събира през пролетта се използва основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. По-големи язовири са: Юпер 1 и 2, Звънарци 1, Сеслав 3 и 4, Селския гьол (североизточно от село Тертер), Дряново (северозападно от град Кубрат), Каменово и др.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В климатично отношение общината се отнася към Лудогорско-Добруджанската подобласт на умерено-континенталната климатична област, който се характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е -2.4 °C, средномесечната юлска температура е 20.9 °C, а средногодишната амплитуда достига 23 °C. Във ветровия режим преобладават подчертано западните ветрове със средномесечна скорост от 2.0 м/сек до 2.8 м/сек, а в отделни кратки периоди скоростта достига до 3.2 м/сек. Средната относителна влажност на въздуха варира от 64% през август до 87% през декември. Валежите са от дъжд и сняг. Годишната им сума е от 500 до 600 мм с максимуми през май и юни, а минимумите през януари и февруари. Максималната снежна покривка е през януари от 112 см, а минималната през октомври от 2 см. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно.

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка на община Кубрат преобладават черноземните почви със своите характерни подтипове: оподзолени черноземи, средно и силно излужени ченоземи. Срещат се и малко ливадни почви и повече горски почви сиви и тъмно сиви, тежко песъчливи – глинести, развити върху дебела льосова подложка. Черноземът се характеризира със средно съдържание на хумуса 5 – 8 %, който постепенно намалява в дълбочина. Мощността на хумусния пласт варира от 40 до 80 см.

В общината преобладава широколистната растителност – дъбови гори (цер, летен дъб, зимен дъб), клен, липа и др., ограничени участъци от иглолистна – бор, смърч, ела и др. На територията на община Кубрат се намират следните защитени територии: местността „Мющерека“ с. Беловец, естествено находище на див божур; находище на турска леска край гр. Кубрат; „Юперска курия“ вековна дъбова гора; скални венци в с. Каменово.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от село Юпер през 2017 г.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Беловец 1916 38,422 Мъдрево 779 23,136
Бисерци 1155 29,055 Равно 624 21,379
Божурово 420 16,377 Савин 402 15,144
Горичево 341 17,033 Севар 1763 33,212
Задруга 434 12,196 Сеслав 766 21,398
Звънарци 525 18,918 Тертер 228 29,010
Каменово 406 43,711 Точилари 370 9,450
Кубрат 7379 56,846 Юпер 499 39,838
Медовене 348 14,809 ОБЩО 18355 439,934

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бунар бешевли на с. Божурово;
– преименува с. Гюзелдже алан на с. Каменово;
– преименува с. Балбунар на с. Кубрат;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Настрадън на с. Бисерци;
– преименува с. Юруклер на с. Сеслав;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сърт алан хас на с. Беличица;
– преименува с. Сърт алан хас на с. Бяловец;
– преименува с. Орман бешевли на с. Горичево;
– преименува с. Касчилар (Казчилар) на с. Гълъбари;
– преименува с. Къшла кьой на с. Задруга;
– преименува с. Гюведже на с. Звънарци;
– преименува с. Енидже Балбунар (Балбунар енидже, Бал ендже) на с. Медьовене;
– преименува с. Узундже алан на с. Равно;
– преименува с. Джеферово на с. Савин;
– преименува с. Джеферлер на с. Севар;
– преименува с. Мусатчилар на с. Точилари;
  • МЗ № 3077/обн. 23.11.1940 г. – заличава с. Гълъбари и го присъединява като квартал на с. Бисерци;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хаджи факлар на с. Генерал Добрево;
– преименува с. Месим махле на с. Мъдрево;
– преименува с. Кованджилар на с. Тертер;
  • Указ № 790/обн. 30.09.1949 г. – признава с. Кубрат за гр. Кубрат;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Беличица и го присъединява като квартал на с. Беловец;
– заличава с. Дряново и го присъединява като квартал на гр. Кубрат;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Генерал Добрево и го присъединява като квартал на с. Тертер;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бяловец на с. Беловец;
– закрива Община Юпер и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Кубрат;

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 18355 6198 9283 1321 79 344 1130 100,00 33,76 50,57 7,19 0,43 1,87 6,15
Кубрат 7379 4288 2013 432 29 131 486 Кубрат 58,11 27,28 5,85 0,39 1,77 6,58
Беловец 1916 367 1184 4 360 Беловец 19,15 61,79 0,20 18,78
Бисерци 1155 46 1086 0 0 7 16 Бисерци 3,98 94,02 0,00 0,00 0,60 1,38
Божурово 420 60 274 4 77 Божурово 14,28 65,23 0,95 18,33
Горичево 341 22 314 0 4 Горичево 6,45 92,08 0,00 1,17
Задруга 434 25 371 38 0 0 0 Задруга 5,76 85,48 8,75 0,00 0,00 0,00
Звънарци 525 81 385 0 0 1 58 Звънарци 15,42 73,33 0,00 0,00 0,19 11,04
Каменово 406 383 0 0 21 Каменово 94,33 0,00 0,00 5,17
Медовене 348 96 199 13 32 2 6 Медовене 27,58 57,18 3,73 9,19 0,57 1,72
Мъдрево 779 752 0 7 17 Мъдрево 96,53 0,00 0,89 2,18
Равно 624 43 506 71 0 3 1 Равно 6,89 81,08 11,37 0,00 0,48 0,16
Савин 402 122 146 0 14 119 1 Савин 30,34 36,31 0,00 3,48 29,60 0,24
Севар 1763 1336 352 55 19 Севар 75,77 19,96 3,11 1,07
Сеслав 766 54 334 361 0 11 6 Сеслав 7,04 43,60 47,12 0,00 1,43 0,78
Тертер 228 209 0 0 2 Тертер 91,66 0,00 0,00 0,87
Точилари 370 0 365 0 0 0 5 Точилари 0,00 98,64 0,00 0,00 0,00 1,35
Юпер 499 399 0 49 0 0 51 Юпер 79,95 0,00 9,81 0,00 0,00 10,12

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 18 355 100,00
Православие 5 469 29,79
Католицизъм 17 0,09
Протестантство 20 0,10
Ислям 8 651 47,13
Друго 5 0,02
Нямат 196 1,06
Не се самоопределят 1 617 8,80
Непоказано 2 380 12,96

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 71 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България