Републиканска пътна мрежа на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Републиканска пътна мрежа на България

Републиканската пътна мрежа на България е мрежа от пътища в България, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и маршрути от държавен интерес. Тя се управлява от Агенция Пътна инфраструктура. За преминаване по нея за автомобили е въведена винетна такса, която дава право на дадено пътно превозно средство да ползва пътната мрежа за определен срок. За тежкотоварните автомобили вместо винетна такса е въведена електронна тол такса.

Общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа на България към октомври 2021 г. е 19 891 km, от които:

  • 8 автомагистрали – 830 km;
  • 9 пътища I клас – 2975 km;
  • 44 пътища II клас – 4035 km;
  • 150 пътища III клас с трицифрени номера – 6400 km;
  • 256 пътища III клас с четирицифрени номера – 5651 km;

Общият брой на всички автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища в България е 467 броя.

Видове пътища[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрали в България
Строителство на автомагистрали и обща дължина на магистралите в употреба в България след 1995 г.
Настоящи и планирани скоростни пътища и автомагистрали в България
Карта на първокласните пътища от Републиканската пътна мрежа на България

Републиканските пътища се класифицират според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система и биват автомагистрали, скоростни пътища и пътища от първи, втори и трети клас. Те се различават от общинските пътища, които са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската транспортна мрежа.

Автомагистрали[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях. Всяко платно е с най-малко 2 ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране. Пресичането с други пътища или жп линии е винаги на различни нива, а вливането и отливането на движението при тях става само на определени места (пътен възел). Автомагистралите получават номерата си (А1, А2, А3 и т.н.) по реда на строителството им. Техните номера не се пренасят върху пътищата, отклоняващи се от тях.

Изградените или предвидените за изграждане автомагистрали в България са 8 с обща дължина 1491 km. Към 2 октомври 2021г. в експлоатация са 830 km, като още приблизително 140 km са в строеж. Максималната скорост за движение е 140 km/h.

Табела Автомагистрала Начало През Край Проектна дължина В експлоатация Завършени %
Mw A1 BG.svg Тракия София Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Ямбол Бургас 360 km 360 km 100%
Mw A2 BG.svg Хемус София Ботевград, Плевен, Велико Търново, Търговище, Шумен Варна 418 km[1] 175 km 41,87%
Mw A3 BG.svg Струма София Перник, Дупница, Благоевград, Сандански, Петрич Кулата 172 km[2] 138 km 80,23%
Mw A4 BG.svg Марица АМ Тракия Хасково, Димитровград, Свиленград Капитан Андреево 117 km 117 km 100%
Mw A5 BG.svg Черно море Варна Слънчев бряг, Несебър Бургас 103 km 8 km 7,77%
Mw A6 BG.svg Европа София Сливница, Драгоман ГКПП Калотина 63 km 32 km 50,79%
Mw A7 BG.svg Русе – Велико Търново Русе Бяла Велико Търново 133 km 0 km 0%
Видин – Враца Видин Димово, Монтана Враца 125 km 0 km 0%
Общо 1491 km 830 km 55,67%

Скоростни пътища[редактиране | редактиране на кода]

Скоростните пътища са специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране. Вместо това те имат площадки за принудително спиране. Друга разлика е, че връзките към прилежащи територии са чрез локално платно. Максималната скорост за движение е 120 km/h.

Към 2012 г. в България няма изградени скоростни пътища, но те са в процес на планиране. До 2020 г. България трябва да разполага със седем скоростни пътя. Планираните за строителство скоростни пътища са: София – Гюешево, Видин – Ботевград, Русе – Маказа, Варна – Дуранкулак, Русе – Шумен, Пловдив – Рудозем и „Рила“ (Дупница – Самоков до АМ „Тракия“ и „Хемус“).[3]

Пътища първи клас[редактиране | редактиране на кода]

Пътищата от първи клас в България са предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от граница до граница). Те обслужват големи територии и съвпадат с направленията на основните транспортни потоци в страната.

В страната има 9 първокласни пътя, номерирани от 1 до 9. Номерът е четен при направление на пътя запад-изток и нечетен – при направление север-юг. Четните номера нарастват от север на юг, а нечетните – от запад на изток. Километражът на пътищата с четни номера се води от запад на изток, а на пътищата с нечетни – от север на юг.

Общата дължина на първокласните пътища е 3068,3 km и е по-голяма с 93,3 km от действителната дължина от 2975 km, тъй като в някои отсечки, част от първокласните пътища (I-1, I-6 и I-8) се дублират в околовръстния път на София, (I-1 и I-6) – в отсечката София-Перник, (I-2 и I-7) – северно от Шумен, (I-5 и I-6) – източно от Казанлък и (I-5 и I-8) – североизточно от Хасково.

Табела Път Начало През Край Дължина
Nat road 1 BG.svg I-1 Видин Граница Румъния – Дунав мост 2 – о.п. Видин – Димово – Ружинци – Белотинци – Монтана – о.п Враца – о.п. Мездра – Ботевград – Горни Богров – о.п. София – Даскалово – о.п. Дупница – о.п. Благоевград – о.п. Симитли – Кресна – Кулата – граница Гърция Кулата 453,8 km
Nat road 2 BG.svg I-2 Русе Граница Румъния – Русе – Цар Калоян – о.п. Разград – о.п. Шумен – Девня – Варна Варна 203 km
Nat road 3 BG.svg I-3 Бяла Гара Бяла – о.п. Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград Ботевград 203 km
Nat road 4 BG.svg I-4 Коритна Коритна – Български извор – Микре – о.п. Севлиево – Велико Търново – о.п. Омуртаг – о.п. Търговище – ПВ Белокопитово Шумен 264,3 km
Nat road 5 BG.svg I-5 Русе Русе – Бяла – Полски Тръмбеш – Велико Търново – о.п. Дебелец – Дряново – Габрово – Шипка – Казанлък – о.п. Стара Загора – Средец – Димитровград – о.п. Хасково – Конуш – Черноочене – Кърджали – Момчилград – Маказа – граница Гърция Маказа 397.3 km
Nat road 6 BG.svg I-6 Гюешево Граница Северна Македония – Гюешево – о.п. Кюстендил – Радомир – Перник – о.п. София – Долни Богров – Пирдоп – Розино – Карлово – о.п. Калофер – о.п. Казанлък – о.п. Сливен – Лозенец – Карнобат – Бургас Бургас 508,5 km
Nat road 7 BG.svg I-7 Силистра Граница Румъния – о.п. Силистра – о.п. Дулово – о.п. Шумен – о.п. Преслав – Върбица – Бероново – Мараша – о.п. Ямбол – о.п. Елхово – Гранитово – Мелница – Лесово – граница Турция Лесово 326,7 km
Nat road 8 BG.svg I-8 Калотина Граница Сърбия – Калотина – Драгоман – о.п. София – о.п. Ихтиман – Костенец – Белово – Пазарджик – Пловдив – Поповица – о.п. Хасково – Харманли – Любимец – Свиленград – Капитан Андреево – граница Турция Капитан Андреево 386,1 km
Nat road 9 BG.svg I-9 Дуранкулак Граница Румъния – Дуранкулак – Шабла – о.п. Каварна – Балчик – Оброчище – Кранево – Златни пясъци – Свети Константин – Варна – Старо Оряхово – Обзор – о.п. Слънчев бряг – Бургас – Маринка – Звездец – Малко Търново – граница Турция Малко Търново 325,6 km
Общо 3068,3 km

Пътища втори клас[редактиране | редактиране на кода]

Пътищата от втори клас в България са предназначени за транзитно движение на средни разстояния. Те изпълняват разпределителни функции в транспортната система, като уплътняват мрежата от първокласни пътища и осигуряват оптимални маршрути на транзитното движение към отделни региони в страната.

Второкласните пътища се номерират с двуцифрени номера (от 11 до 99), като първата цифра показва номера на първокласния път, от който се отклонява, а втората – посоката на отклонение (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път).

В България има 44 броя второкласни пътища с обща дължина 4061 km, която е в повече с 23 km от действителната дължина от 4035 km, тъй като в някои участъци второкласните пътища се дублират.

Табела Път Начало Край Дължина Табела Път Начало Край Дължина
Nat road 11 BG.svg II-11 Видин Никопол 216,9 km Nat road 54 BG.svg II-54 Пордим Бяла 30,6 km
Nat road 12 BG.svg II-12 Видин ГКПП Брегово 27,4 km Nat road 55 BG.svg II-55 Велико Търново Свиленград 190 km
Nat road 13 BG.svg II-13 Монтана Долни Дъбник 105,3 km Nat road 56 BG.svg II-56 Шипка Пловдив 100,1 km
Nat road 14 BG.svg II-14 Видин ГКПП Връшка Чука 41,7 km Nat road 57 BG.svg II-57 Стара Загора Новоселец 41,5 km
Nat road 15 BG.svg II-15 Враца Оряхово 78,2 km Nat road 58 BG.svg II-58 Асеновград Черноочене 60,8 km
Nat road 16 BG.svg II-16 Мездра София 88 km Nat road 59 BG.svg II-59 Момчилград Ивайловград 94,2 km
Nat road 17 BG.svg II-17 Ботевград АМ Хемус 6 km Nat road 62 BG.svg II-62 Кюстендил Самоков 80 km
Nat road 18 BG.svg II-18 Софийски околовръстен път 61,8 km Nat road 63 BG.svg II-63 Перник ГКПП Стрезимировци 68,7 km
Nat road 19 BG.svg II-19 Симитли ГКПП Илинден 109,7 km Nat road 64 BG.svg II-64 Карлово Пловдив 54,5 km
Nat road 21 BG.svg II-21 Русе Силистра 114,9 km Nat road 66 BG.svg II-66 Сливен Поповица 127,6 km
Nat road 23 BG.svg II-23 Русе Дулово 118 km Nat road 71 BG.svg II-71 Силистра Оброчище 124,3 km
Nat road 27 BG.svg II-27 Нови Пазар Балчик 112,2 km Nat road 73 BG.svg II-73 Шумен Карнобат 89,9 km
Nat road 29 BG.svg II-29 Варна ГКПП Кардам 82,3 km Nat road 74 BG.svg II-74 Дралфа Велики Преслав 38 km
Nat road 34 BG.svg II-34 Плевен Никопол 44,5 km Nat road 76 BG.svg II-76 Харманли Елхово 67,2 km
Nat road 35 BG.svg II-35 Плевен Кърнаре 126,3 km Nat road 79 BG.svg II-79 Елхово Бургас 90,2 km
Nat road 37 BG.svg II-37 Джурово Доспат 225,6 km Nat road 80 BG.svg II-80 АМ Марица ГКПП Капитан Петко Войвода 6,5 km
Nat road 44 BG.svg II-44 Севлиево Габрово 30,1 km Nat road 81 BG.svg II-81 София Лом 149,5 km
Nat road 48 BG.svg II-48 Омуртаг Мокрен 62,7 km Nat road 82 BG.svg II-82 София Костенец 86,3 km
Nat road 49 BG.svg II-49 Тутракан Търговище 99,3 km Nat road 84 BG.svg II-84 Пазарджик Разлог 104,8 km
Nat road 51 BG.svg II-51 Бяла Пресяк 98,2 km Nat road 86 BG.svg II-86 Пловдив ГКПП Рудозем 147,4 km
Nat road 52 BG.svg II-52 Гара Долапите Никопол 115 km Nat road 97 BG.svg II-97 Добрички околовръстен път 23,7 km
Nat road 53 BG.svg II-53 Поликраище Средец 212,1 km Nat road 99 BG.svg II-99 Бургас ГКПП Малко Търново 109,1 km
Общо 4061 km

Пътища трети клас[редактиране | редактиране на кода]

Пътищата от трети клас в България са всички републикански пътища, които не притежават характеристиките на автомагистрали или на пътища от първи и втори клас. Те служат за разпределяне на движението във вътрешността на териториите, принадлежащи към пътищата от по-висок клас, или осигуряват връзки между отделните общини. Те уплътняват държавната пътна мрежа в страната и осигуряват връзки с местните пътища.

Третокласните пътища се номерират с трицифрени (от 101 до 999) или четирицифрени (от 1001 до 9999) номера:

  • Пътищата трети клас с трицифрени номера от 101 до 909 са отклонения от първокласни пътища, като първата цифра показва номера на първокласния път, втората е нула, а третата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 111 до 999 са отклонения от второкласни пътища, като първите две цифри показват номера на второкласния път, а третата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на второкласния път).
  • Пътищата трети клас с четирицифрени номера са тези, които са били прекласирани в трети клас след 2000 г. Пътищата трети клас с четирицифрени номера от 1001 до 9009 са отклонения от първокласни пътища, като първата цифра показва номера на първокласния път, втората и третата са нула, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 1101 до 9909 са отклонения от второкласни пътища, като първите две цифри показват номера на второкласния път, третата е нула, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на второкласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 1111 до 9999 са отклонения от третокласни пътища, като първите три цифри показват номера на третокласния път, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на третокласния път).

Общият брой на третокласните пътища в България е 406 броя, от които с трицифрени номера – 150 броя, с четирицифрени номера – 256 броя.

При пътищата с трицифрени номера разпределението по дължина е както следва:

При пътищата с четирицифрени номера разпределението по дължина е както следва:

История[редактиране | редактиране на кода]

С указ на Княз Александър I през 1883 г. се утвърждават Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища и Правилник за службата на кантонерите, уреждащ надзора и поддръжката на пътищата.

Построени магистрали в км (1973 – 2012)
Дължина на пътища в България[4]
Година Общо km Държавни Общински Паважни Бетон Асфалт Магистрали
1883 2100 - - - - - -
1893 3367 - - - - - -
1914 8876 6422 2454 - - - -
1922 10940 6897 4043 - - - -
1934 7485 9986 - - - - -
1940 - - - - 95 50 -
1944 22195 - - - - 9 -
1964 24327 - - - - 8283 -
1973 30057 - - - - - -
1990 36972 - - - - - 274
2008 - - - - - - 407
2012 - - - - - - 519
2018 - - - - - - 800

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 26 (pdf). Посетен на 26 август 2015 г.
  2. „Утре се открива лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“, Агенция „Пътна инфраструктура“, 21 октомври 2015. Посетен на 22 октомври 2015.
  3. vestnikstroitel.bg
  4. сп. Тема, бр 14, 2013 г., Магистрална равносметка – Димчо Михалевски