Български извор
| Български извор | |
|---|---|
 | |
  Български извор  Български извор | |
| Общи данни | |
| Население | 1303 души[1] (15 септември 2022 г.) 64,9 души/km² |
| Землище | 20,093 km² |
| Надм. височина | 265 m |
| Пощ. код | 5733 |
| Тел. код | 069032 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 7357 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Български извор Исай Данг (ГЕРБ) |
| Български извор в Общомедия | |
Български ѝзвор е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Български извор се намира в Северна България. През селото преминава главният път от София за Варна, а разстоянието до столицата е точно 100 km.
История[редактиране | редактиране на кода]
Някогашното население на селото е изповядвало павликянството, като по-късно е преобърнато в мюсюлманската религия. Днес в селото освен помаци живеят и християни, преселили се след Руско-турската война от 1877-78 г.
След Руско-турската война от 1878 в селото килиен учител е българският възрожденец Иван (Йото) Лазаревич Кифалов, родом от Тетевен. До 1934 г. селото се нарича Турски извор.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Около 40% от населението изповядва източноправославна религия а останалите 60% се определят, като помаци. Към 1893 г. в селото са живели 576 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 1038.[2]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Основното училище в селото носи името на Апостола на свободата Васил Левски. В селото има читалище, носещо името на Христо Ботев, основано през 1897 г. с действащи самодейни колективи, богата библиотека от 17 800 тома книги и библиотека по програма „Глобални библиотеки“. В селото функционират още православна църква „Св. св. Кирил и Методий“, построена преди 100 години, детска градина с детска ясла. Има полицейско управление, здравна служба и разрушена османска джамия от 1850 г.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 12 и 13 юли се провежда съборът на селото.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В селото работят дървопререботвателни цехове и месокомбинат (Добревски-1). Има много кафенета, магазини и дискотека („Ерос“). Местният футболен отбор се нарича „Балкан“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Български извор
Дачо Йотов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Радио и телевизия в Български извор
- Село Български извор - крепост Кичера Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine., сайт Български крепости
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
| ||||||||