Български извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Български извор
България
Red pog.png
Български извор
Област Ловеч
Red pog.png
Български извор
Общи данни
Население 1 268 (ГРАО, 2014-12-15)*
Землище 20,093 km²
Надм. височина 306 m
Пощ. код 5733
Тел. код 069032
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 7357
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Тетевен
Милен Милев
(ЗНС)
Кметство
   - кмет
Български извор
Севин Иванов
(ГЕРБ)
Главната улица на с. Български извор – част от пътя София-Варна

Български ѝзвор е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Български извор се намира в Северна България. През селото преминава главният път от София за Варна, а разстоянието до столицата е точно 100 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Някогашното население на селото е изповядвало павликянството, като по-късно е преобърнато в мюсюлманската религия. Днес в селото живеят освен помаци и християни преселили се след Руско-турската война 1877-78 г.

Около 40% от населението изповядва източно-православна религия а останалите 60% се определят, като помаци. Към 1893 г. в селото са живели 576 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 1038.[1]

След Руско-турската война (1878 г.) в селото килиен учител е българският възрожденец Иван (Йото) Лазаревич Кифалов, родом от Тетевен. До 1934 г. селото се нарича Турски извор.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Основното училище в селото носи името на Апостола на свободата Васил Левски. В селото има читалище – Христо Ботев, основано през 1897 г. с действащи самодейни колективи, богата библиотека от 17 800 тома книги и библиотека по програма „Глобални библиотеки“ . В селото функционират още православна църква „Св.СВ. Кирил и Методий“, построена преди 100 години, детска градина с детска ясла. Има полицейско управление, здравна служба и мюсюлмански храм в много окаяно състояние.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 12 и 13 юли се провежда съборът на селото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото работят дървопререботвателни цехове и месокомбинат (Добревски-1). Има много кафенета, магазини и дискотека („Ерос“). Местният футболен отбор се нарича „Балкан“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.