Галата (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Галата.
| Галата | |
|---|---|
 Пътят от с. Български извор на влизане в с. Галата |
|
  Галата  Галата |
|
| Общи данни | |
| Население | 2538 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 15,7 km² |
| Надм. височина | 341 m |
| Пощ. код | 5731 |
| Тел. код | 069031 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 14386 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
|
Община – кмет |
Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Галата Андриян Маринов (ДПС) |
| Галата в Общомедия | |
Галата е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч, на 31 км северно от град Тетевен, 45 км посока запад от град Ловеч и на 111 км североизточно от София. Най-близкото населено място е село Български извор, на разстояние само 2 км от Галата в посока север.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Галата е разположено на 450 метра надморска височина в предбалкана. Селото има природни забележителности, и се гордее с младото си население, будните и трудолюбиви хора. Единственият поминък в селото е животновъдството и земеделието. Животните в селото са поминък от древността – преобладават говеда и дребен добитък (овце и кози) за което релефът е благоприятен. Има около 50 крави и около 300 овце и кози. Селото има трайни насаждения (сливи, малини) и находище на черен мрамор. То дава работници на Тетевен, Троян, Ботевград, Етрополе, Ловеч.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението се самоопределя като помаци, а преди това са били павликяни.[1] Към януари 2007 населението на Галата наброява 3250 души. То е най-голямото село в община Тетевен.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османските регистри от 1642 г. до 1873 г. в с. Галата не са регистрирани немюсюлмани, с което информацията посочена в Дунавска заря за 1868 година, че в селото живеел ходжа на който баща му се казвал Илия видимо немюсюлманин е измислена. [2]
Към 1893 година в селото са живели 438 помаци.[3]
Има данни, че селото първоначално се е казвало Пещера, а името Галата дошло от многото галета (биволи), които се гледали в селото. Те са засвидетелсвани в галатските народни песни и от топоними Локвата, където се къпели.
Жителите на селото са преименувани в средата на 70-те години като част от Възродителния процес, при което много от тях са арестувани, а двама умират след освобождаването си в резултат на побоите и развита в ареста пневмония.[4]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В селото има училище. Първият етаж на училището е построен през 1943 г. от тогавашния кмет на селото Али Ибов Муков, a през 1957 г. е построен и втория етаж, с което училището придобива сегашния си вид. В него в момента се учат деца до 7-и клас, които наброяват 360 ученици.
Също така има и двуетажна детска градина и ясла за малките деца, които наброяват 100 и редовно посещават градината.
Към читалището населото има инструментално-певческа група, която представя дълги години селото ни на републикански надсвирвания и надпявания от където имат много отличени грамоти и медали.
В селото има и джамия от 1842 г. Сега в двора на джамията има новопостроен вакъвски дом за имама на селото.
Говор[редактиране | редактиране на кода]
Галатският говор обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Добревци в общ. Ябланица, Румянцево (старо име Блъсничево), Торос в Луковитско и Кирчево (старото му име е Помашка Лешница) в общ. Угърчин. Жителите на тези села са известни като ловешки помаци, които преди това били павликяни.[5][6] Особености на говора:
Полупрегласен ятов изговор – под ударение и пред твърда сричка а: масту, а пред мека сричка и без ударение гласна е: беше.
Групи ръ, лъ във всички случаи: връй, длъбок.
Съгласна х в началото на думата и в средисловие между гласни изпада: апвам. В краесловие и пред съгласна минава в ѝ: грай.
Полуредукция на широките гласни а, е и пълна редукция на о в у: мене, селу.
Носия[редактиране | редактиране на кода]
Женската носията се състои от шалвари, кенарени ризи, елеци и ентерии ръчно изработени с гайтани. Сега само някой възрастни жени носят фереджета, по време на погребенията, които са с капаци от зад на които има ориенталски орнаменти.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Али Ибов Муков е последният кмет преди 9 септември 1944 г.
Той е родом от съседното село на Галата, Български извор. В Галата построява първият етаж на днешното училище, като всичко се правило на доброволни трудови начала от местното население.
Този кмет е много ерудиран и авторитетен пред местното население, но и човек, който е имал твърда ръка и некомпромисен.
Бил е избиран за народен представител, и се смята че е бил приближен на цар Борис III и при преминаването на царя през региона той го е придружавал до преминаването в друга община или околия.
След 9 септември 1944 г. е арестуван. Причина за ареста му е свързана с имуществото, което притежавал. Негова е единствената кръчма в с. Галата, както и една пивоварна и сушилня.
Няколко жители на селото (Мехмед Хасанов Махмудов, Али Махмудов Хюсеинов, Дикмен Ибов Юмеров и др.) се опитали да спрат партизаните но не успеяват. Той е откаран в Гложене, където бил измъчван.
Жителка на с. Гложене на име Куна Иванова Резакова свидетелства за мъченията, на които е подложен. По късно семейството му бива изнудвано, имуществото – конфискувано,
Направен и опит за опожаряване на къщата му в Български извор, но палежа е осуетен от негови съседи.
Смята се че, Муков и други са хвърлени живи в Попинската отвесна дупка край спирка Малък Извор, бивша Тетевенска околия.
Мястото става известно с това че, от 1944 г. до 1952 г. там намират смъртта без съд и присъда повече от 600 души обявени за „врагове на народа“[7].
И на мястото не е поставена паметна плоча за почит към жертвите на комунистическия режим.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
В селото съществуваше футболен отбор „Олимпик (Галата)“ с президент Страхил Димчев. През сезона 1997/98 г. отбора играе във футболния елит на „А“ група.
През 2013 г. е възобновен истинския отбор на Галата, който няма нищо общо с Олимпик Тетевен. Отборът се казва Пещера Галата и през сезон 2013 – 2014 играе в А ОФГ Ловеч.
Пещера Галата става шампион на А ОФГ-ЛОВЕЧ за сезон 2013 – 2014 г.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 193.
- Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 80.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
- ↑ Дунавска зора, 1, № 37, 5 август 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 115.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83..
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 84.
- ↑ Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
- ↑ Стойко Стойков. Галатски говор, с. 118
- ↑ Васил Станилов. Без съд и присъда. Работилница за книжнина. София, 2007 г., с. 266. ISBN – 10: 954-8248-52-2
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Хюсеин Мехмед. ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ, София, 2007, с. 167.
- Галатски говор
- Радио и телевизия в Галата
| ||||||||