Галата (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Галата.

---

Галата
Пътят от с. Български извор на влизане в с. Галата
Галата 43.016667, 24.283333 Галата
Общи данни
Население	2538 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	15,7 km²
Надм. височина	341 m
Пощ. код	5731
Тел. код	069031
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	14386
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    - кмет	Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Галата Андриян Маринов (ДПС)
Галата в Общомедия

Галата е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч, на 31 км северно от град Тетевен, 45 км посока запад от град Ловеч и на 111 км североизточно от София. Най-близкото населено място е село Български извор, на разстояние само 2 км от Галата в посока север.

География

Село Галата е разположено на 450 метра надморска височина в предбалкана. Селото има природни забележителности, и се гордее с младото си население, будните и трудолюбиви хора. Единственият поминък в селото е животновъдството и земеделието. Животните в селото са поминък от древността – преобладават говеда и дребен добитък (овце и кози) за което релефът е благоприятен. Има около 50 крави и около 300 овце и кози. Селото има трайни насаждения (сливи, малини) и находище на черен мрамор. То дава работници на Тетевен, Троян, Ботевград, Етрополе, Ловеч.

Религии

Населението се самоопределя като помаци, а преди това са били павликяни. Към януари 2007 населението на Галата наброява 3250 човека. То е най-голямото село в община Тетевен.

История

В османските регистри от 1642 г. до 1873 г. в с. Галата не са регистрирани немюсюлмани, с което информацията посочена в Дунавска заря за 1868 година, че в селото живеел ходжа на който баща му се казвал Илия видимо немюсюлманин е измислена.

Към 1893 година в селото са живели 438 помаци.

Има данни, че селото първоначално се е казвало Пещера и след молба от няколко граждани упътена към кмета на Тетевен името на селото се променя на Галата.

Жителите на селото са преименувани в средата на 70-те години като част от Възродителния процес, при което много от тях са арестувани, а двама умират след освобождаването си в резултат на побоите и развита в ареста пневмония.

Обществени институции

В селото има училище. Първият етаж на училището е построен през 1943 г. от тогавашния кмет на селото Али Ибов Муков, a през 1957 г. е построен и втория етаж, с което училището придобива сегашния си вид. В него в момента се учат деца до 8-ми клас, които наброяват 360 ученици.

Също така има и двуетажна детска градина и ясла за малките деца, които наброяват 100 и редовно посещават градината.

Към читалището населото има инструментално-певческа група, която представя дълги години селото ни на републикански надсвирвания и надпявания от където имат много отличени грамоти и медали.

В селото има и джамия от 1842 г. Сега в двора на джамията има новопостроен вакъвски дом за имама на селото.

Говор

Галатският говор обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Добревци в общ. Ябланица, Румянцево (старо име Блъсничево), Торос в Луковитско и Кирчево (старото му име е Помашка Лешница) в общ. Угърчин. Жителите на тези села са известни като ловешки помаци, които преди това били павликяни. Особености на говора:

Полупрегласен ятов изговор – под ударение и пред твърда сричка а: масту, а пред мека сричка и без ударение гласна е: беше.

Групи ръ, лъ във всички случаи: връй, длъбок.

Съгласна х в началото на думата и в средисловие между гласни изпада: апвам. В краесловие и пред съгласна минава в ѝ: грай.

Полуредукция на широките гласни а, е и пълна редукция на о в у: мене, селу.

Носия

Жени в местна носия

Женската носията се състои от шалвари, кенарени ризи, елеци и ентерии ръчно изработени с гайтани. Сега само някой възрастни жени носят фереджета, по време на погребенията, които са с капаци от зад на които има ориенталски орнаменти.

Редовни събития

• 2 май – панаирът на селото.

Личности

• Али Ибов Муков е последният кмет преди 9 септември 1944 г.
  Той бил родом от съседното село на Галата, Български извор. В Галата построява първият етаж на днешното училище, като всичко се правило на доброволни трудови начала от местното население.
  Този кмет е бил много ерудиран и авторитетен пред местното население, но и човек, който е имал твърда ръка и некомпромисен.
  Бил е избиран за народен представител, и се смята че е бил приближен на цар Борис III и при преминаването на царя през региона той го е придружавал до преминаването в друга община или околия.
  След 9 септември 1944 г. е арестуван. Причина за ареста му била свързана и с имуществото, което притежавал. Негова била единствената кръчма в с. Галата, както и една пивоварна и сушилня.
  Няколко жители на селото (Мехмед Хасанов Махмудов, Али Махмудов Хюсеинов, Дикмен Ибов Юмеров и др.) се опитали да спрат партизаните но не успеяват. Той бил откаран в Гложене, където бил измъчван.
  Жителка на с. Гложене на име Куна Иванова Резакова свидетелства за мъченията, на които е бил подложен. По късно семейството му бива изнудвано, имуществото – конфискувано,
  бил е направен и опит за опожаряване на къщата му в Български извор, но палежа е осуетен от негови съседи.
  Смята се че, Муков и други са хвърлени живи в Попинската отвесна дупка край спирка Малък Извор, бивша Тетевенска околия.
  Мястото става известно с това че, от 1944 г. до 1952 г. там намират смъртта без съд и присъда повече от 600 души обявени за „врагове на народа“.
  И на мястото не е поставена паметна плоча за почит към жертвите на комунистическия режим.

Спорт

В селото съществуваше футболен отбор „Олимпик (Галата)“ с президент Страхил Димчев. През сезона 1997/98 г. отбора играе във футболния елит на „А“ група.

През 2013 г. беше възобновен истинския отбор на Галата, който няма нищо общо с Олимпик Т.Отборът се казва Пещера Галата и през сезон 2013 – 2014 играе в А ОФГ Ловеч.

Пещера Галата става шампион на А ОФГ-ЛОВЕЧ за сезон 2013 – 2014 г.

Литература

• Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 193.
• Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 80.

Външни препратки

• Хюсеин Мехмед. ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ, София, 2007, с. 167.
• Галатски говор
• Радио и телевизия в Галата