Галата (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галата.

Галата
Пътят от с. Български извор на влизане в с. Галата
Пътят от с. Български извор на влизане в с. Галата
Общи данни
Население 2 538 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,7 km²
Надм. височина 341 m
Пощ. код 5731
Тел. код 069031
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 14386
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Галата
Андриян Маринов
(ДПС)
Галата в Общомедия

Галата е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч, на 31 км северно от град Тетевен, 45 км посока запад от град Ловеч и на 111 км североизточно от София. Най-близкото населено място е село Български извор, на разстояние само 2 км от Галата в посока север.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Галата е разположено на 450 метра надморска височина в предбалкана. Селото има природни забележителности, и се гордее с младото си население, будните и трудолюбиви хора. Единственият поминък в селото е животновъдството и земеделието. Животните в селото са поминък от древността – преобладават говеда и дребен добитък (овце и кози) за което релефът е благоприятен. Има около 50 крави и около 300 овце и кози. Селото има трайни насаждения (сливи, малини) и находище на черен мрамор. То дава работници на Тетевен, Троян, Ботевград, Етрополе, Ловеч.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението се самоопределя като помаци, а преди това са били павликяни.[1] Към януари 2007 населението на Галата наброява 3250 човека. То е най-голямото село в община Тетевен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османските регистри от 1642 г. до 1873 г. в с. Галата не са регистрирани немюсюлмани, с което информацията посочена в Дунавска заря за 1868 година, че в селото живеел ходжа на който баща му се казвал Илия видимо немюсюлманин е измислена. [2]

Към 1893 година в селото са живели 438 помаци.[3]

Има данни, че селото първоначално се е казвало Пещера и след молба от няколко граждани упътена към кмета на Тетевен името на селото се променя на Галата.

Жителите на селото са преименувани в средата на 70-те години като част от Възродителния процес, при което много от тях са арестувани, а двама умират след освобождаването си в резултат на побоите и развита в ареста пневмония.[4]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има училище. Първият етаж на училището е построен през 1943 г. от тогавашния кмет на селото Али Ибов Муков, a през 1957 г. е построен и втория етаж, с което училището придобива сегашния си вид. В него в момента се учат деца до 8-ми клас, които наброяват 360 ученици.

Също така има и двуетажна детска градина и ясла за малките деца, които наброяват 100 и редовно посещават градината.

Към читалището населото има инструментално-певческа група, която представя дълги години селото ни на републикански надсвирвания и надпявания от където имат много отличени грамоти и медали.

В селото има и джамия от 1842 г. Сега в двора на джамията има новопостроен вакъвски дом за имама на селото.

Говор[редактиране | редактиране на кода]

Галатският говор обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Добревци в общ. Ябланица, Румянцево (старо име Блъсничево), Торос в Луковитско и Кирчево (старото му име е Помашка Лешница) в общ. Угърчин. Жителите на тези села са известни като ловешки помаци, които преди това били павликяни.[5][6] Особености на говора:

Полупрегласен ятов изговор – под ударение и пред твърда сричка а: масту, а пред мека сричка и без ударение гласна е: беше.

Групи ръ, лъ във всички случаи: връй, длъбок.

Съгласна х в началото на думата и в средисловие между гласни изпада: апвам. В краесловие и пред съгласна минава в ѝ: грай.

Полуредукция на широките гласни а, е и пълна редукция на о в у: мене, селу.

Носия[редактиране | редактиране на кода]

Жени в местна носия

Женската носията се състои от шалвари, кенарени ризи, елеци и ентерии ръчно изработени с гайтани. Сега само някой възрастни жени носят фереджета, по време на погребенията, които са с капаци от зад на които има ориенталски орнаменти.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Али Ибов Муков е последният кмет преди 9 септември 1944 г.
    Той бил родом от съседното село на Галата, Български извор. В Галата построява първият етаж на днешното училище, като всичко се правило на доброволни трудови начала от местното население.
    Този кмет е бил много ерудиран и авторитетен пред местното население, но и човек, който е имал твърда ръка и некомпромисен.
    Бил е избиран за народен представител, и се смята че е бил приближен на цар Борис III и при преминаването на царя през региона той го е придружавал до преминаването в друга община или околия.
    След 9 септември 1944 г. е арестуван. Причина за ареста му била свързана и с имуществото, което притежавал. Негова била единствената кръчма в с. Галата, както и една пивоварна и сушилня.
    Няколко жители на селото (Мехмед Хасанов Махмудов, Али Махмудов Хюсеинов, Дикмен Ибов Юмеров и др.) се опитали да спрат партизаните но не успеяват. Той бил откаран в Гложене, където бил измъчван.
    Жителка на с. Гложене на име Куна Иванова Резакова свидетелства за мъченията, на които е бил подложен. По късно семейството му бива изнудвано, имуществото – конфискувано,
    бил е направен и опит за опожаряване на къщата му в Български извор, но палежа е осуетен от негови съседи.
    Смята се че, Муков и други са хвърлени живи в Попинската отвесна дупка край спирка Малък Извор, бивша Тетевенска околия.
    Мястото става известно с това че, от 1944 г. до 1952 г. там намират смърта без съд и присъда повече от 600 души обявени за „врагове на народа“[7].
    И на мястото не е поставена паметна плоча за почит към жертвите на комунистическият режим.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В селото съществуваше футболен отбор „Олимпик (Галата)“ с президент Страхил Димчев. През сезона 1997/98 г. отбора играе във футболния елит на „А“ група.

През 2013 г. беше възобновен истинския отбор на Галата, който няма нищо общо с Олимпик Т.Отборът се казва Пещера Галата и през сезон 2013 – 2014 играе в А ОФГ Ловеч.

Пещера Галата става шампион на А ОФГ-ЛОВЕЧ за сезон 2013 – 2014 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йовков, М. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1991, с. 193.
  • Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1994, с. 80.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
  2. Дунавска зора, 1, № 37, 5 август 1868, цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 115.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83..
  4. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 84.
  5. Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 1994 г., с. 80.
  6. Стойко Стойков. Галатски говор, с. 118
  7. Васил Станилов. Без съд и присъда. Работилница за книжнина. София, 2007 г., с. 266. ISBN – 10: 954-8248-52-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]