Антерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антерия, като част от българска носия
Антерия, като част от българска носия

Антерѝя, още памуклийка, е вид широка горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване.[1] С това название е известна и в Северна Македония като мъжка връхна дреха. Наподобява халат или кафтан.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

От санскр. anterīya и араб. през тур. anteri, enteri – „долна дреха“. Има хипотеза, че произлиза от личното име Antar – герой от арабски приказки.

Аладжá идва от тур. alaca – „пъстър“.[2]

Материал[редактиране | редактиране на кода]

За ушиване на някои горни женски и мъжки дрехи от носиите, вкл. антериите, се ползва аладжá – тънък домашен или фабричен плат, вълнен, памучен или копринен на разноцветни раета (най-често червен с бели, жълти и черни ивици).

Примери за употреба в литературата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сред двора,.., пристъпваше величествен старец, .., в дълга морава антерия.“ – Иван Вазов, Съч. ХХII, 43.[3]
  • „Момчетата носеха окърпени потурки, червени пояси и къси антерии.“ – Крум Григоров, ОНУ, 141.
  • „В сандъците си тя пазеше и други дрехи, от дядо ѝ, от баща ѝ, копринени антерии и копринени пояси.“ – Димитър Талев, ЖС, 69.
  • „Овчият му калпак бе нахлузен до веждите, пъстрата торба висеше до коленете. От антерията му се подаваха висулки дреб.“ – И. Петров, МВ, 181.

Преносно значение[редактиране | редактиране на кода]

„Още ходи с антерия.“ Диал. Още е дете.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]