Гайтан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гайтани за тракийски носии (Етнографски музей (Елхово))
Златен гайтан със звезда от баварска полицейска униформа

Гайтанът е плетен на плитка шнур. Плетката му представлява сложна структура, образувана от преплитането на три или повече нишки[1]. Структурата на гайтана е подобна на тази на тъканите платове, с основната разлика, че нишките на гайтана са разположени под ъгъл между 20 и 70 градуса спрямо оста на гайтана, а при тъканите платове основата е успоредна на оста на плата, а вътъкът бива полаган перпендикулярно на основата. Гайтаните са освен това дълги и тесни (ширина няколко милиметра).

Той се използва за украса на облеклото на жителите и армията на Османската империя през 19 век (а в някои униформи - и до днес). Широкото му използване води до механизация на процеса на плетене чрез гайтанджийски чаркове. Производството на гайтани осигурява добър поминък на населението в планинските ни градове, където има източници на водна сила, и е един от занаятите, поставил началото на българската индустрия. След Освобождението и с промяната на модата в края на 19 век този занаят постепенно отмира.

Гайтаните като продукт са подгрупа на преплетените изделия. По същата технология се изработват и връзки за обувки, но не като плосък продукт, а като такъв с тръбна форма. Преплитането не трябва да бъде обърквано с технологията плетене - при преплитането нишките се прекръстосват, а при плетенето нишките образуват бримки. На английски и немски език тези две технологии имат отдели имена - преплитането е Braiding, Flechten, докато плетенето е Knitting, Stricken и Wirken.

Промишлено приложение[редактиране | редактиране на кода]

В съвременната индустрия принципът на преплитане на нишките при правенето на гайтани е реализиран на модерни флехт машини и се използва за произвеждане на въжета, стабилизиране на маркучи, леки усилени композитни материали, медицински стентове и много други технически продукти[2]. За съжаление технологията няма собствена дума на български език, която да я разграничава от другите текстилни технологии. В Германия технологията е много добре документирана повече от 100 години[3] и се изучава включително на университеско ниво[4], като един от водещите преподаватели в областта, Йордан Кьосев, е българин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Yordan Kyosev: Braiding Technology for textiles, Hrsg.: Woodhead Publishing. Woodhead Publishing, 2014, ISBN 978-0-85709-135-2, S. 416
  2. Yordan Kyosev (Ed.) Advances in Braiding Technology, Woodhead Publishing, ISBN: 9780081009260, 4th April 2016, pp: 608
  3. Prof. Bernhard Lepperhoffрр “Die Flechterei”,1914 /3-издание 1953/
  4. Dr. Janpeter Horn, G. Grave, Innovative Produkte Anwendungsbereiche durch neuartige Flechttechniken, in: Y. Kyosev (Hg.), 1. Mönchengladbacher Flecht-Kolloquium 2014, Vorträge,7 November 2014, Hochschule Niederrhein, Fachbereich Textil- und Bekleidungstechnik, TexMind Verlag, ISBN 978-3-944435-05-3