Гайтанджийски чарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гайтанджийска одая с чаркове от 60-те години на 19 век, пренесена в Етъра през 1964 г. от местността Тепавиците край Габрово
Гайтанджийски чарк в етнографския ареален комплекс в Златоград

Гайтанджийският чарк е машина за плетене на гайтани. Изобретена е в централна Европа по време на наполеоновите войни, когато поръчките на дрехи за воюващите армии водят до невиждан подем текстилната индустрия. Чарковете представляват успоредни шпули с навит на тях копринен конец, които чрез зъбчат механизъм се въртят една около друга в определена последователност, което осигурява плетката на гайтана. Задвижват се от водна сила, подобно на водениците. Чарковете биват за 8, 10(по-рядко) или 12 нишки, в зависимост от дебелината на получения гайтан.

По българските земи първия гайтанджийски чарк е донесен в първите години на XIX векот гр. Брашов (Трансилвания) в Габрово от майстор Станимир (Станимер), родоначалник на габровския род Станимирови. Той пренесъл дребните части цели, а по-големите – на шаблон от оризова хартия. Основен пазар за чарковете били Карлово, Калофер и Казанлък, а през 30-те г. на века и Габрово. През 40-те години на века в Габрово вече имало 3-ма майстори чаркчии. На базата на чарковете габровският гайтанджия Иван Калпазанов отворил първата в града текстилна фабрика, която поставила началото на дълготраен подем на текстилната индустрия в Габрово и му създал името „Българският Манчестер“. Днес одая с чаркове може да се види в етнографския комплекс Етъра край Габрово.

Модел на чарк за гайтан от дванадесет нишки, задвижван с водно колело. Експонат в Националния политехнически музей, София

Чарковете за плетене на гайтан се подреждали в специална сграда, наречена „гайтанджийска одая“. Сградата била на два етажа, задължително опряна на вадище – водно отклонение от река. Горният етаж представлявал една стая, а в долният етаж се разполагал двигателните механизми – водни колела (переи) с вбити дъревени валове (вретена). Вретеното минавало през дървения под между двата етажа и предавало въртеливото движение перея през голямо зъбно колело, играещо ролята на редуктор и маховик към чарка. Чарковете се нареждали покрай стената. Най-често срещани гайтанджийски одаи били с по 10 – 12 до 15 – 20 чарка. Оборудването се допълвало от приспособления за опъване и намотаване на гайтаните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  • Цончев, П. Из стопанската история на Габрово (1929)
  • Цонев, М. Мъдростта на старите чаркове (Техника, 1976 г.)