Калофер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Калофер
Калофер
Паметникът на Христо Ботев в Калофер
Паметникът на Христо Ботев в Калофер
Общи данни
Население 2 909 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 155,016 km²
Надм. височина 666±1 m
Пощ. код 4370
Тел. код 03133
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 35496
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Калофер
Румен Стоянов
(независим)
Калофер в Общомедия

Кало̀фер е град в Южна България. Намира се в Община Карлово, Област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Калофер

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина. Намира се на 17 км от Карлово, на 22 км от Сопот, на 66 км от Пловдив, на 228 км от Бургас, на 334 км от Варна и на 159 км от столицата София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легендата разказва, че Калофер е основан в 1533 година, когато група мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че, заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова „откраднали“ невести от близкия град Сопот. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.

През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Селото е опожарено от кърджалии през 1799 (от банда, водена от Индже войвода) и 1804 година, но се възстановява сравнително бързо.[1][2] В средата на XIX век селището е относително богато, заради което е наричано „Алтън Калофер“ (Златен Калофер), като повечето му жители се занимават с производството на шаяк, има няколко по-едри търговци, а доста калоферци работят в Цариград като абаджии.[1] Според свидетелства на посетили града през 1861 година американски мисионери, той има 7500 жители, изцяло българи.[3]

Калофер е опожарен от турците за последно през 1877 г., когато загиват много жители на града. Горската растителност милостиво е скрила следите, които тук-там все още могат да бъдат открити. При всяко опожаряване хората с общи усилия съграждат всичко наново, пренасяйки камъни със собствените си ръце, работейки нощем. Обикновено са започвали от църквата или манастира. С течение времето калоферци са изработили механизми за оцеляване и са развили упоритост, които черти са характерни за хората от този град и до днес.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мъжки манастир „Рождество Богородично“

Калофер е известен не само с чудната си природа, но и с красивите си църкви и манастири. В ранни зори може да се чуе звънката мелодия на църковните камбани. Малка уличка ще ви отведе до Девическия манастир, наследник на 4 метоха, където получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир функционира от 1640, а женският от 1700 г. Днес и двата манастира, въпреки многобройните си опожарявания, са отворени за посетители.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Калофер добре запазени през годините са типичните български занаяти и традиции. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Изработката на сувенири, медни атрибути, бурета и каци за вино, красиво гравирани ножове, както и типичните български гозби на домакините ще оставят у посетителя незабравими спомени за този край.

Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайна роза, която служи за производство на розово масло.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Къщата музей на Христо Ботев

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В Калофер се намира Националният музей „Христо Ботев“, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:30 – 17:30 ч. (има печат на БТС).

Друга местна забележителност е Музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков. Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята. Той представлява своеобразен етнографски и културен център, пресъздаващ традициите от далечното минало, съчетано с бита, нравите и облеклото на прадедите ни.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Около града се намират ливадите на Чафадарица и пропастите на Джендѐма, Купена и река Тунджа, река Бяла с водопади и четиривековния Калоферски мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух.

Градът е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк „Централен Балкан“ – към хижа „Рай“, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата „Джендема“ и още много маршрути. Специално построена за туристите е екопътека „Бялата река“, която започва малко след Мъжкия манастир и минава през едни от най-красивите и живописни местности през по-безопасната част на „Джендема“. Екопътека „Бяла река“ се простира на надморска височина от 570 до 630 м. Дължината ѝ е 1.83 км. Екопътеката е с много добра инфраструктура и с интерактивни образователни игри за деца и възрастни, представящи флората и фауната на този район. Времетраенето на обиколката е около час, като се преминава по осем дървени моста, по които трасето пресича разпенените бързеи на планинската река и оформя своеобразна осмица с дължина 1830 м и денивелация в най-високата си точка около 97 м. Маршрутът проследява ждрелото на Бяла река (приток на Стряма). Минава се през бивак Бялата река, от там пътеката продължава към Рай (хижа). Могат да бъдат видени 11 уникални за района растителни вида, а също така и изобилие на животински видове, между които мечки, вълци, диви кози, царски орли. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници през почивните дни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Мъжкото хоро на Богоявление

Пребиваването по време на Коледа и Нова година, Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления, както и на Великден, 2 юни – деня на Ботев, и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Едно от най-атрактивните събития, обединяващо мъжете от целия град, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа на Богоявление и последващото го „мъжко хоро“, което също се играе в реката.

От средата на месец май на туристите се предлага участие в розобер, посрещане на Празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози.

От 1999 година на 15 август се провежда и ежегоден „Празник на калоферската дантела“. Празникът е прекрасна инициатива и може да даде възможност за съхраняването на калоферската дантела. Справка за празника можете да направите в къща музей „Христо Ботев“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Монумент в Калофер
Паметник в Калофер

Духовни лица[редактиране | редактиране на кода]

Търговци[редактиране | редактиране на кода]

Революционери[редактиране | редактиране на кода]

Дейци на просветата и културата и изкуствата[редактиране | редактиране на кода]

Военни[редактиране | редактиране на кода]

Юристи[редактиране | редактиране на кода]

Лекари[редактиране | редактиране на кода]

Архитекти и инженери[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Начов, Никола. Калоферъ въ миналото, Калоферска културно-просветна дружба в София, 1927

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((bg)) Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-312-2. с. 10 – 12.
  2. Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 400.
  3. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 43.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България