Иван Козарев (просветен деец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец. За партизанина вижте Иван Козарев (комунист).

Иван Козарев
български просветен деец
Роден
1849 г.
Починал
4 ноември 1933 г. (84 г.)

Иван Минков Козарев (Козаров) е български възрожденски просветен деец и участник в Кресненско-Разложкото въстание.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Козарев е роден в 1849 или 1851 година в град Калофер, тогава в Османската империя. Произхожда от заможния калоферски род Хаджинедялкови и е братовчед на Христо Ботев. Майка му е родом от Севлиево. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва „Българското централно (епархиално) училище“ в Пловдив при Йоаким Груев.[3] Става учител и преподава в Мелник (1873) и селата Белевехчево (1873-1874) и Дебрене (1874-1875). В Белевехчево заменя преподаването на гръцки с български език, а до църквата построява специално помещение за обучение на децата.[4] През 1875 година Козарев открива първото новобългарско училище в Свети Врач, където учителства до 1877 година. Под негово ръководство местните жители изграждат учебно помещение в западната част на църковния трем. В Свети Врач той се задомява, като се жени за Катерина Анастаова. Членува в учителското дружество „Просвещение“. Поддържа тесни контакти със Стефан Веркович.

В началото на 1878 година по време на Руско-турската война Козарев е сред ръководителите на самостоятелна чета, която действа в тила на турските сили в Петричко и Мелнишко.[5] През същата година Козарев е един от учредителите на комитета „Единство“ в Горна Джумая и е избран за негов главен писар.[6] По време на Кресненско-Разложко въстание от 1878 - 1879 година е писар във въстаническия щаб начело с Димитър Попгеоргиев и един от съветниците на главния войвода Стоян Карастоилов.[7]

След въстанието се заселва в Дупница. Убеден русофил, по време на управлението на Стефан Стамболов (1887 - 1894) емигрира в Русия. След завръщането си в България активно се включва в дейността на Македонската организация. От ноември 1895 до април 1896 година е председател на македонско дружество „Единство“ в Дупница.[8] През декември 1895 година заедно с Никола Малешевски е делегат от дупнишкото дружество на Втория македонски конгрес.[9] По-късно се заселва в Кюстендил, където почива през 1933 година[10].

Козарев е осиновен от вуйчо си - възрожденския общественик Пахомий Рилски (Цвятко Димов).[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 445.
  2. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр. 68-69.
  3. История на град Сандански. София, ИК "Синева", 2007, стр.101
  4. История на град Сандански. София, ИК "Синева", 2007, стр.101
  5. Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр.79.
  6. "Кресненско Разложкото въстание 1878". София, 1970, стр.114.
  7. Костенцев, Арсени. „Спомени“. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984.
  8. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.35, 48.
  9. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.343.
  11. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.545.
     Портал „Македония“         Портал „Македония