Никола Малешевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Малешевски
български революционер

Роден
1850 г.
Починал
Никола Малешевски в Общомедия

Никола Спасов Малешевски, познат и под прозвището Чичо Крюгер,[1] е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"
Гьорче Петров, Никола Малешевски, Гоце Делчев
Таската Серски, Никола Малешевски, Д. Зографски и Иван Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

Никола Малешевски е роден през 1850 година в Берово, тогава в Османската империя. Получава основното си образование в родното Берово, а после завършва и Солунската българска мъжка гимназия. Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година.

Плоча на мястото, където се е намирала къщата на Никола Малешевски в Дупница.

След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството.[2] След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895,)[3] Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901).[4]

През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница.[5] В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията.

Никола Малешевски подпомага отвличането на Елън Мария Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание войводата Кръстьо Асенов се жени за дъщерята на Никола Малешевски, Ана. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци.

През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко.

След 1920 година е близък до въстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС[6].

Умира на 7 февруари 1945 година в Дупница.[7][8][9] В град Дупница се намира паметна плоча на мястото, където някога е стояла къщата на Малешевски. Личният архив на Малешевски се намира в Българския исторически архив на Национална библиотека "Свети свети Кирил и Методий" в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. По името на южноафриканския военен и политически лидер Пол Крюгер: Манджуков, П. Предвестници на бурята, издателство „Прозорец“, 1993, стр. 170.
  2. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 19.
  3. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с.35.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 45.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.157.
  7. Кьосев, Дино, „Гоце Делчев. Писма и други материали“, Писма, записки и телеграми до Никола Малешевски, БАН, София, 1967 г. [1]
  8. Статия за Никола Малешевски
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 97.
     Портал „Македония“         Портал „Македония