Направо към съдържанието

Никола Малешевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Малешевски
български революционер
Роден
Никола Спасов Малешевски
1850 г.
Починал
7 февруари 1945 г. (95 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Никола Малешевски в Общомедия

Никола Спасов Чапкънов, познат и под прозвището Малешевски и Чичо Крюгер,[1] е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"[3]
Войводите Иван Атанасов – Инджето, Кръстьо Захариев, Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница
Гьорче Петров, Никола Малешевски, Гоце Делчев
Таската Серски, Никола Малешевски, Димитър Зографски и Марко Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

Никола Малешевски е роден в 1850,[4] в 1852,[5] в 1856 или 1857 година в Берово, тогава в Османската империя.[2] Племенник е на Димитър Беровски.[2] Получава основното си образование в родното Берово.[4] Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година.[2]

Плоча на мястото, където се е намирала къщата на Никола Малешевски в Дупница.

След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството.[6] След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895),[7] Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901).[8]

През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница.[9] В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията.

Никола Малешевски подпомага отвличането на Елън Мария Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание войводата Кръстьо Асенов се жени за дъщерята на Никола Малешевски, Анна. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци.

През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко.

След 1920 година е близък до възстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС[10].

Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница,[11][12][13][14][15] макар че по-вероятна година на смъртта му е 1945.[16][4][17][18] В град Дупница на мястото, където някога е била къщата на Малешевски, е поставена паметна плоча. Личният архив на Малешевски се намира в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“ в София и частично в Държавна агенция „Архиви“.[19]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гоцев, Славчо. Никола Спасов Малешевски (1850 – 1945). Живот и дело. София, 2019, 164 стр.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ По името на южноафриканския военен и политически лидер Пол Крюгер: Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 143.
  2. 1 2 3 4 Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 164.
  3. ↑ Кьосев, Дино, „Гоце Делчев. Писма и други материали“, Писма, записки и телеграми до Никола Малешевски, БАН, София, 1967 г. www.promacedonia.org
  4. 1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 97.
  5. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 318.
  6. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.
  7. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 35.
  8. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 45.
  10. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 157.
  11. ↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив, Сборник, стр. 417.
  12. ↑ Јован Павловски, Ми-Анова енциклопедија: М-П, Том 3, ISBN 9989-613-91-5, 2006, стр. 1023.
  13. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 280.
  14. ↑ Милен Куманов – Македония – кратък исторически справочник. История, археология, краезнание. Издателство Тинапрес, 1993, стр. 159 – 160.
  15. ↑ Гласник на Институтот за национална историја, том 16, 1972, стр. 189.
  16. ↑ Македонски преглед: издава Македонският научен институт, томове 28 – 29, 2006, стр. 65.
  17. ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 172.
  18. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 273 – 274.
  19. ↑ ДАА, Фонд № 1924К, оп.1
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Малешевски&oldid=12765248“.