Никола Малешевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Малешевски
български революционер
Nikola Maleshevski (cropped).jpg
Роден
Никола Спасов Малешевски
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Никола Малешевски в Общомедия

Никола Спасов Малешевски, познат и под прозвището Чичо Крюгер,[1] е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"[2]
Гьорче Петров, Никола Малешевски, Гоце Делчев
Таската Серски, Никола Малешевски, Д. Зографски и Иван Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

Никола Малешевски е роден през 1850 година в Берово, тогава в Османската империя. Получава основното си образование в родното Берово. Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година.

Плоча на мястото, където се е намирала къщата на Никола Малешевски в Дупница.

След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството.[3] След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895)[4] Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901).[5]

През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница.[6] В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията.

Никола Малешевски подпомага отвличането на Елън Мария Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание войводата Кръстьо Асенов се жени за дъщерята на Никола Малешевски, Анна. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци.

През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко.

След 1920 година е близък до въстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС[7].

Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница,[8][9][10][11][12] макар че други приемат за година на смъртта му 1945.[13][14][15] В град Дупница на мястото, където някога е била къщата на Малешевски, е поставена паметна плоча. Личният архив на Малешевски се намира в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“ в София.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гоцев, Славчо. Никола Спасов Малешевски (1850 – 1945). Живот и дело. София, 2019, 164 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. По името на южноафриканския военен и политически лидер Пол Крюгер: Манджуков, П. Предвестници на бурята, издателство „Прозорец“, 1993, стр. 170.
  2. Кьосев, Дино, „Гоце Делчев. Писма и други материали“, Писма, записки и телеграми до Никола Малешевски, БАН, София, 1967 г. [1]
  3. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 19.
  4. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с.35.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 45.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.157.
  8. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив, Сборник, стр. 417.
  9. Јован Павловски, Ми-Анова енциклопедија: М-П, Том 3, ISBN 9989613915, 2006, стр. 1023.
  10. Българска възрожденска интелигенция: Енциклопедия, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988, стр. 280.
  11. Милен Куманов – Македония – кратък исторически справочник. История, археология, краезнание. Издателство Тинапрес, 1993, стр. 159 – 160.
  12. Гласник на Институтот за национална историја, том 16, 1972, стр. 189.
  13. Македонски преглед: издава Македонският научен институт, томове 28 – 29, 2006, стр. 65.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 97.
  15. Никола Малешевски доживява победата на социалистическата революция в България, но не можа да се радва дълго на свободата. Почина на 93-годишна възраст в гр. Дупница (дн. Станке Димитров). Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912. Славе Гоцев (Издателство на Отечествения фронт София, 1988) стр. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония