Никола Малешевски
Никола Малешевски | |
---|---|
български революционер | |
![]() |
|
Роден |
Никола Спасов Малешевски
1850 г.
|
Починал |
7 февруари 1945 г.
|
|
|
Етнос | българи |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Никола Малешевски в Общомедия |
Никола Спасов Малешевски, познат и под прозвището Чичо Крюгер,[1] е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница.
Биография[редактиране | редактиране на кода]


Никола Малешевски е роден през 1850 година в Берово, тогава в Османската империя. Получава основното си образование в родното Берово. Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година.
След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството.[3] След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895)[4] Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901).[5]
През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница.[6] В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията.
Никола Малешевски подпомага отвличането на Елън Мария Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание войводата Кръстьо Асенов се жени за дъщерята на Никола Малешевски, Анна. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци.
През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко.
След 1920 година е близък до възстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС[7].
Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница,[8][9][10][11][12] макар че други приемат за година на смъртта му 1945.[13][14][15][16] В град Дупница на мястото, където някога е била къщата на Малешевски, е поставена паметна плоча. Личният архив на Малешевски се намира в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“ в София и частично в Държавна агенция „Архиви“.[17]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Гоцев, Славчо. Никола Спасов Малешевски (1850 – 1945). Живот и дело. София, 2019, 164 стр.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ По името на южноафриканския военен и политически лидер Пол Крюгер: Манджуков, П. Предвестници на бурята, издателство „Прозорец“, 1993, стр. 170.
- ↑ Кьосев, Дино, „Гоце Делчев. Писма и други материали“, Писма, записки и телеграми до Никола Малешевски, БАН, София, 1967 г. www.promacedonia.org
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 19.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с.35.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 45.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.157.
- ↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив, Сборник, стр. 417.
- ↑ Јован Павловски, Ми-Анова енциклопедија: М-П, Том 3, ISBN 9989-613-91-5, 2006, стр. 1023.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 280.
- ↑ Милен Куманов – Македония – кратък исторически справочник. История, археология, краезнание. Издателство Тинапрес, 1993, стр. 159 – 160.
- ↑ Гласник на Институтот за национална историја, том 16, 1972, стр. 189.
- ↑ Македонски преглед: издава Македонският научен институт, томове 28 – 29, 2006, стр. 65.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 97.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 172.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 273-274.
- ↑ ДАА, Фонд № 1924К, оп.1
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВМОК
- Български революционери от Македония
- Участници в Четническата акция на Македонския комитет
- Участници в аферата „Мис Стоун“
- Македоно-одрински опълченци
- Български подофицери
- Дейци на ВМРО
- Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение
- Родени в Берово
- Починали в Дупница
- Български имигранти от Македония в Дупница