Никола Малешевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Малешевски
български революционер

Роден
1850 г.
Починал
7 февруари 1945 г. (95 г.)
Никола Малешевски в Общомедия

Никола Спасов Малешевски, познат и под прозвището Чичо Крюгер,[1] е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"[2]
Гьорче Петров, Никола Малешевски, Гоце Делчев
Таската Серски, Никола Малешевски, Д. Зографски и Иван Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

Никола Малешевски е роден през 1850 година в Берово, тогава в Османската империя. Получава основното си образование в родното Берово. Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година.

Плоча на мястото, където се е намирала къщата на Никола Малешевски в Дупница.

След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където става секретар на комитета „Единство“. Тук се включва активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за член на настоятелството.[3] След Четническата акция през 1895 година установява контакти с представители на Върховния комитет. Делегат е на Втория (1895)[4] Третия (1896), Шестия (1899), Седмия (1900) и Осмия македоно-одрински конгрес (април 1901).[5]

През 1896 година Гоце Делчев го назначава за пунктов началник на ВМОРО в Дупница.[6] В 1899 година Никола Малешевски и Гоце Делчев привличат Яне Сандански към организацията.

Никола Малешевски подпомага отвличането на Елън Мария Стоун през 1901 година. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание войводата Кръстьо Асенов се жени за дъщерята на Никола Малешевски, Анна. След потушаването на въстанието Никола Малешевски спомага придошлите бежанци.

През Балканската война Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия и освобождава Малешевско и Пиянешко.

След 1920 година е близък до въстановената ВМРО, заради което през 1923 година е арестуван по заповед на правителството на БЗНС[7].

Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница,[8][9][10][11][12] макар че други приемат за година на смъртта му 1945.[13][14][15] В град Дупница на мястото, където някога е била къщата на Малешевски, е поставена паметна плоча. Личният архив на Малешевски се намира в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“ в София.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гоцев, Славчо. Никола Спасов Малешевски (1850-1945). Живот и дело. София, 2019, 164 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. По името на южноафриканския военен и политически лидер Пол Крюгер: Манджуков, П. Предвестници на бурята, издателство „Прозорец“, 1993, стр. 170.
  2. Кьосев, Дино, „Гоце Делчев. Писма и други материали“, Писма, записки и телеграми до Никола Малешевски, БАН, София, 1967 г. [1]
  3. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 19.
  4. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с.35.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 45.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.157.
  8. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив, Сборник, стр. 417.
  9. Јован Павловски, Ми-Анова енциклопедија: М-П, Том 3, ISBN 9989613915, 2006, стр. 1023.
  10. Българска възрожденска интелигенция: Енциклопедия, Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988, стр. 280.
  11. Милен Куманов - Македония - кратък исторически справочник. История, археология, краезнание. Издателство Тинапрес, 1993, стр. 159-160.
  12. Гласник на Институтот за национална историја, том 16, 1972, стр. 189.
  13. Македонски преглед: издава Македонският научен институт, томове 28-29, 2006, стр. 65.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 97.
  15. Никола Малешевски доживява победата на социалистическата революция в България, но не можа да се радва дълго на свободата. Почина на 93-годишна възраст в гр. Дупница (дн. Станке Димитров). Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. Славе Гоцев (Издателство на Отечествения фронт София, 1988) стр. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония