Седми македоно-одрински конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Седмият македоно-одрински конгрес на Македонската организация се провежда в град София от 30 юли до 5 август 1900 година. Конгресът прекръщава организацията на Македоно-одринска след връщането в нея на отцепилото се в 1896 година одринско дружество „Странджа“.[1]

Делегати[редактиране | редактиране на кода]

На конгреса присъстват 89 делегати и двама представители на Вътрешната организация Гоце Делчев и Гьорче Петров.

За председател на конгреса е избран Тодор Някшев, подпредседатели са доктор Димитър Владов и доктор Петков, а секретари са Ст. Баръмов, Христо Негенцов, Александър Конев и Антон Попстоянов.[9]

Решения[редактиране | редактиране на кода]

Седмият конгрес констатира, че причините за неразбирателствата между Вътрешната организация и Върховният македоно-одрински комитет лежат в:

различността на програмите и в духът на дейците[10]

На конгреса започва дискусия с цел достигане до съгласие за програмите на двете организации се стига до следните идеи:

1. Македонското движение по своята природа е масово.

2. То не е и не може да бъде дело на политици.

3. Автономията на Македония не трявба да се свързва с тази на княжеството поради някакви техни комбинации.[11]

На осмото си заседание на 4 август 77 делегати на конгреса избират нов Върховен комитет и Контролна комисия в състав:

Върховен комитет

Контролна комисия

На последното девето заседание на конгреса Борис Сарафов заявява, че:

най-важното, което се очакваше от конгреса, се изработи: трасира се най-правият път за македонската кауза - революцията... [делегатите] ще бъдат престъпници, ако след даването на гласа си за революцията занемарят или вложат партизански раздори в делото.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 155-180.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  3. Отхвърлен е алтернативният кандидат Андрей Ляпчев.
  4. Приет за редовен делегат от Петото заседание. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 170, 173.
  5. Приет със съвещателен глас.
  6. Приет със съвещателен глас.
  7. Приет със съвещателен глас.
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 170.
  9. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 170.
  10. Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр. 220.
  11. Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр.221.
  12. а б Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 180.
     Портал „Македония“         Портал „Македония