Пловдивско македоно-одринско дружество
| Пловдивско македоно-одринско дружество | |
|---|---|
 Резолюция на митинг на гражданите на Пловдив по повод Загоричанското клане | |
| Информация | |
| Тип | благотворителна и революционна организация |
| Основатели | Антон Зисов (пръв) |
| Основана | 14 януари 1895 г. |
| Правно положение | несъществуваща |
| Седалище | Пловдив |
| Официални езици | български |
Пловдивското македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация и заедно със Софийското и Кюстендилското е сред най-големите и най-важни за организацията.[1]
На 14 януари 1895 година група емигранти от Македония и Одринска Тракия се събират и решават да образуват дружество, като избират и комисия, която да изработи проект за устав. На 22 януари на учредително събрание в хотел „Сан Стефано“ е образувано Македонско дружество „Утеха“,[2] като за пръв председател на настоятелството е избран Антон Зисов.[3] В устава на дружеството като цел е записано:
| „ | С всички възможни и незапретени от законите в княжеството и добрите нрави средства, да се съдейства за подобрението участта на българите, родени в неосвободените части на етнографическа България.[3] | “ |
Дружеството, което има около 100 членове, става част от образуваната на Първия македонски конгрес Македонска организация. Събраните около 8000 лева са дадени за въоръжаване на Пловдивско-станимашката чета на Георги Христов Маламата, която участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.[3]
На 7 май 1895 година, след самоубийството на Антон Зисов, е избрано ново настоятелство, начело с Антон Алтъпърмаков, който е и делегат на дружеството на Втория македонски конгрес през декември. При настъпилото разцепление в МОО Пловдивското дружество подкрепя Върховния комитет срещу Македонския комитет на Наум Тюфекчиев.[3]
В 1896 година дружеството е оглавено от бившия военен министър Михаил Савов, а на следната 1897 година от социалдемократическия водач Димитър Благоев. През 1900 година името му се променя на Пловдивско македоно-одринско дружество и при председателстването на Борис Сарафов в София, дружеството заедно с цялата МОО преживява бурен подем.[4]
От май 1899 до декември 1902 година председатели и подпредседатели на настоятелството на дружеството са: Драган Табаков и Павел Генадиев, Крум Мутафов[4] и Павел Генадиев, доктор Христо Танчев и Димитър Благоев, доктор Иван Кесяков и Димитър Минчев, Димитър Страшимиров и Ангел Станков, като неизменен секретар е Иван Йосифчев.[5]
Дружеството от 160 души през август 1899 нараства на 370 през октомври 1900 година, а приходите му от 2241 на 5075 лева, събирани от членски внос, дарения, театрални представляния и лотарии. Като пълномощник за създаване на нови дружества клонове в околията е изпратен Павел Генадиев. До края на 1899 година са учредени дружества в Копривщица, Клисура, Карлово, Калофер, Сопот, Хисаря и Паничери, а на следната година - в Куртово Конаре. Генадиев поддържа в града работилница за раници и патрондаши за четите. Складираното в града оръжие се прехвърля към Чепеларския пункт и оттам в Османската империя.[5]
Пловдивското дружество поддържа активни връзки с клона на Дашнакцутюн в града, начело с Степан Зорян (Ростом), като плод на това сътрудничество е четата на Слави Мерджанов и Бедрос Сиремджиян, която навлиза в Одринска Тракия през 1901 година.[6]
При разкола настъпил в МОО на Десетия конгрес през юли - август 1902 година и създаването на два Върховни комитета - на Иван Цончев и на Христо Станишев, Пловдивското дружество многократно се изказва за взаимно помирение и за разбирателство с Вътрешната организация.[7]
На 30 януари 1903 година МОО заедно с провинциалните дружества са разпуснати от правителството. Пловдивското дружество се възражда като Македоно-одринско благотворително братство.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 289 - 296.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 289.
- ↑ а б в г Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 290.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 291.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 292.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 293.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 294.
Портал „
