Петър Ацев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за ореовеца, прилепски войвода на ВМОРО. За представителя на МПО вижте Петър Ацев (МПО).
Петър Ацев
български революционер
Роден
Починал
20 април 1939 г. (61 г.)
Петър Ацев в Общомедия

Петър Ацев Хаджикостадинов Симоновски е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четнически период[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ацев е роден през 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва във революционната дейност на ВМОРО.

Петър Ацев в комитски дрехи.

През 1901 година негов четник е Кръстю Гермов, по-късно известен като Шакир войвода. В началото на 1902 година става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.

Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.[2]

След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев.[3] Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов.[4] През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.[5]

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев,Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Григор Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.[6].

След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Делегат е от Прилеп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[7]

В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е закратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО.[8]. На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп.[9] 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.

Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[10]

Мирен живот[редактиране | редактиране на кода]

Бюрото на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация: Стефан Аврамов, Петър Ацев (председател), Владимир Карамфилов и Траян Конов

След края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.[11]

Почива през 1939 година в Пловдив.[12][13] Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:

„ На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач[14]. “

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.28, 33, 40, 84, 95
  2. ↑ Николов Тома, Спомени от моето минало, глава 10-та, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
  3. ↑ Спомени от моето минало, Тома Николов, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
  4. ↑ Алманах „Македония“, фототипно издание от 1931 година, стр.840
  5. ↑ Аврамов, Стоян, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, стр.46
  6. ↑ 100 години от Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.), Слави Славов
  7. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  9. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
  11. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 62.
  12. ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 14.
  14. ↑ Илюстрация Илинден, бр. 104, стр.2-3
      Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Ацев&oldid=7750367“.