Георги Ацев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Ацев
български революционер

Роден
Починал
Георги Ацев в Общомедия

Георги (Гога) Ацев Хаджикостадинов Симоновски, известен като Сърцето,[1] е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Георги Ацев

Георги Ацев е роден през май 1883 година в прилепското село Ореовец, тогава в Османската империя. Баща му Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.[3]

Георги Ацев завършва българското педагогическо училище в Скопие и учителства в Тиквешко (село Страгово.[4][5]

Убива селянин шпионин и през зимата на 1904 година става нелегален в четата на брат си Петър Ацев. От февруари 1904 година, след заминаването на Петър Ацев за България, го замества като войвода на чета.[4][5] Георги Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония, като това с турци при хана в Църновец.[5] През лятото на 1905 година при село Полог разбива андартска чета от 10 критяни и 15 милиционери от близките гъркомански села,[6] като войводата и 12 четници са убити, а 2 са заловени.[5]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Ацев (23-и в първата колона).

През лятото на 1906 година е предаден при изпълнението на наказателна акция в село Крапа и четата му е нападната от сърбоманската чета на Григор Соколов - Ляме. При престрелка със сръбски чети в местността Куртов камък в планината Даутица е ранен и за да не бъде заловен жив се самоубива.[7][8] В сражението загива и войводата Панчо Константинов[2] и трима четници.[5]

За Ацев остава народната песен:

Айде пушка пукна, бре джанъм,
Пушка пукна;
Айде пушка пукна, бре джанъм,
От Балкана.
Айде ми го удри, бе джанъм,
Баш юнакот;
Баш юнакот, бре джанъм,
Георги Ацев.
Айде викна юнак, бре джанъмъ,
Та заплака:
- Кой ке носи моята пушка?
- Нек я носи брат ми Петре.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, с. 94.
  2. а б в Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 145.
  3. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 5.
  4. а б Ацев, Петър. Спомени. София, 2011. с. 109-110.
  5. а б в г д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 6.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 2, София, 1943, стр. 212
  7. Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония