Страгово
| Страгово Страгово | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Страгово | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Витачево |
| Надм. височина | 571 m |
| Население | 22 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Страгово в Общомедия | |
Страгово (на македонска литературна норма: Страгово) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено югоизточно от общинския център Кавадарци. В селото има две църкви - селската „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Димитър“. „Свети Димитър“ е обикновена постройка, без стенописи в интериора, нито стари икони. „Свети Атанасий“ е трикорабна с голяма олтарна апсида. И двете са в много лошо състояние.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Страгово е село в Тиквешка кааза на Османската империя. През март 1879 година жителите на селото пращат делегация в руското консулство в Солун, за да се оплачат от насилията на хаджи Исмаил ага.[3] В етнографската си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) го посочва като българско село.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стагово (Stagovo) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Страгово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Страгово
Данаил Темелков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Св. Атанасиј с. Страгово // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 21 май 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
| |||||||||||
