Страгово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страгово
Страгово
— село —
Поглед на Страгово 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3236° с. ш. 22.1047° и. д.
Страгово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Витачево
Надм. височина 571 m
Население (2002) 22 души
Пощенски код 1437
МПС код VE
Страгово в Общомедия

Страгово (на македонска литературна норма: Страгово) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено югоизточно от общинския център Кавадарци. В селото има две църкви - селската „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Димитър“. „Свети Димитър“ е обикновена постройка, без стенописи в интериора, нито стари икони. „Свети Атанасий“ е трикорабна с голяма олтарна апсида. И двете са в много лошо състояние.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Страгово е село в Тиквешка кааза на Османската империя. През март 1879 година жителите на селото пращат делегация в руското консулство в Солун, за да се оплачат от насилията на хаджи Исмаил ага.[3] В етнографската си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) го посочва като българско село.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стагово (Stagovo) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Страгово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ваташка парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  2. Св. Атанасиј с. Страгово. // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 21 май 2016.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.


Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония