Праведник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Праведник
Праведник
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.3414° с. ш. 21.9339° и. д.
Праведник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 760-800 m
Население 1 души (2000)
МПС код VE

Праведник (на македонска литературна норма: Праведник) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Праведник е отдалечено на 25 километра западно от общинския център град Кавадарци от лявата страна на язовира Тиквешко езеро. Разположено е на плато с надморска височина от 760-800 метра под планината Галчин на терасите на малите потоци Извор, Котлите и Длабоки дол, от които се образува по-голямата рекичка Улица или Праведничката река.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото има три археологически обекта – в местностите Кърставец, Коритата и Старо село.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Доклад от Бълграското консулство в Солун до външния министър Рачо Петров, с което се уведомява за обиски за търсене на оръжие в Праведник и други тиквешки села, 23 август 1906 г.

Първото споменаване на селото е от 1378 година. Според предания селото, основано от бежанци от Тиквешката равнина, първоначално било в местността Куките близо до Църна, но турците го разсипали и населението избягало по-високо во местността Чатурник под Галчин планина и новото село било наречено Кошарци, заради дървените колиби, които изградили първоначално селяните. Но турците разсипали и това селище и населението избягало още по-високо в клисурата под планината Рудина и основало Праведник. Легендата за името на селото разказва, че когато жителите на селото Кошарци бягали от турците, за да не бъдат потурчени 70 млади невести се хвърлили от стената Вишешница под Галчин и така селото добило името Праведник, тъй като жителите му останале прави и истински християни, умрели за правдата.[1]

В XIX век Праведник е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Праведник има 400 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Праведник (Pravednik) има 280 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Праведник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. В 1920 година селото е християнско, купно с три махали с 40 къщи и 225 жители. Къщите са градени от камък и покрити с прочи, вадени от местността Улица. Главно занимание на селаните е скотовъдството, отглеждането на кози, овце, говеда и друг едър добитък. Занимават се и с дърварство и кюмюрджийство. Отглеждат житни култури, предимно ечемик и ръж, а градинарски култури за собствена консумация.

През 60-те години на практика селото се обезлюдава вследствие на миграция към големите градове.[1]

Година Домакинства Население
1921 26 225
1931 47 312
1948 50 313
1953 60 373
1961 40 224
1971 4 26
1981 1 1
1991 2 4
2000 1 1

„Възнесение Господне“[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото е разполжена еднокорабната църква „Възнесение Господне“ („Свети Спас“), изградена в 1625 година, и на чийто празник селото празнува събора си. Малката църква е сравнително добре запазена, като само тремът е разрушен. В храма са съхранени интересни стенописи.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Праведник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Праведник на официалния сайт на Община Кавадарци.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
  5. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония