Шешково
| Шешково Шешково | |
| — село — | |
 | |
  Шешково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 7 души (2000) |
| Пощенски код | 1423 |
| МПС код | VE |
| Шешково в Общомедия | |
Шешково (на македонска литературна норма: Шешково) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Шешково е отдалечено на 20 километра западно от общинския център град Кавадарци. Разположено е на терасите на Шешковското плато на надморска височина от около 600 метри в подножието на Голем и Мал Руен. Край селото е разположена църквата „Света Богородица“. Селският събор е на Малка Богородица.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Археологически находки
[редактиране | редактиране на кода]На около 1 километър североизточно от селото в местността Тумба са открити фрагменти от късноантична керамика. Намерени са питоси и гробове от типа циста. На 2 километра югозападно в местността Кищино са открити следи от малко антично селище, като са намерени фрагменти на амфорна керамика и гробове. На 2 километра северозападно е открита средновековна керамика. При устието на река Дреновица в Църна се намира така нареченото Шешковско градище – селище, съществувало от късната праистория до късната античност.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване на селото е от 1378 година.[1] В XIX век Шешково е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шешково има 350 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шешково (Chechkovo) има 280 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Шешково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В Сърбия, Югославия и Република Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1920 година Шешково е посочено като християнско село от купен тип с 59 къщи. Главно занимание на жителите му е скотовъдството, а освен това се препитават и с дърварство. От 1961 до 1981 година броят на жителите на селото намалява 5 пъти вследствие миграция към градовете. В 2000 година в селото има три домакинства със 7 жители.[1]
| Година | Домакинства | Население |
|---|---|---|
| 1921 | 57 | 316 |
| 1931 | 57 | 306 |
| 1948 | 46 | 269 |
| 1953 | 42 | 245 |
| 1961 | 29 | 177 |
| 1971 | 19 | 87 |
| 1981 | 6 | 20 |
| 1991 | 2 | 4 |
| 2000 | 3 | 7 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Шешково
Трайко Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[5]- Христо Гьорев (Георев, Гиорев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Шешково на официалния сайт на Община Кавадарци.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 680.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192.
| |||||||||||
