Марена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марена
Марена
— село —
Пат низ Марена.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.4664° с. ш. 22.0278° и. д.
Марена
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 227 m
Население (2002) 997 души
Пощенски код 1426
МПС код VE
Марена в Общомедия

Марена (на македонска литературна норма: Марена) е село в Република Македония, в Община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Тиквеш на десния бряг на река Луда Мара в падина под рида Градище, на около 5 киломера северно от общинския център Кавадарци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Марена е село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 570 жители българи, от които 270 християни и 300 мохамедани и 6 цигани.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марина (Marina) има 288 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Марена са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Марена (Marena) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[4]

„Света Богородица“[редактиране | редактиране на кода]

Основна забележителност на селото е старата църква „Света Богородица“, разположена в непосредствена близост до Марена, по пътя за Кавадарци. Изградена във втората половина на XIX век, църквата е трикорабна базилика.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Марена
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Темков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.104-105.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Сайт на Община Кавадарци
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.


Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Ръжаново | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония