Полошко
Полошко Полошко | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Вардарски |
Община | Кавадарци |
Географска област | Мариово |
Надм. височина | 466 m |
Население | изселено души (1964) |
МПС код | - |
Полошко в Общомедия |
Полошко (на македонска литературна норма: Полошко) е бивше село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в източната част на областта Мариово, югозападно от общинския център Кавадарци, на десния бряг на река Черна (Църна). Срещу селото на другия бряг на реката е разположен Полошкият манастир.
История[редактиране | редактиране на кода]
Полошко е включено заедно с манастира „Свети Георги“ в дарението, направено от Константин Драгаш на манастира Св. Пантелеймон-Росикон на Света гора от 70-те години на XIV век.[1]
В XIX век Полошко е малък чифлик в Рожденска нахия (Морихово) на Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Подлошко (Podloschko) е посочено като село с 15 домакинства и 78 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Полошко има 12 жители всички българи християни.[3]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
„ | Полошко е малък чифлик от 4 къщи.[4] | “ |
След създаването на изкуственото Тиквешко езеро в 1964 – 1968 година, село Полошко е потопено под язовира и до Полошкия манастир се стига само по вода.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 33
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 - 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, ІІ Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 29.
|